Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Добре, господин Фарт — Сервин се върна на мястото си. — Дошъл е друг клиент, за „Хаврия“ — извика той, като погледна монитора пред себе си. — Вие ли ще го заведете или да ви заместя?

— Аз ще го заведа — намръщи се контрольорът. — Днешният ден не върви добре и имам лоши предчувствия. Мразя монасите, много е трудно да се разправяш с тях.

Той погледна към изключената силова бариера, през която тъкмо минаваше млад мъж с дълга кафеникава дреха и сребърен обръч, пристягащ челото му.

Предчувствията на Фарт се оправдаха напълно. Като изпрати младежа с безкрайни извинения, той влезе при Сервин навъсен и зъл.

— Не знам какво става тук, но „Хаврия“, за която аз гарантирах изпитанията, сега е действаща и управляема като метеорит. Трябва да отделиш още хора да отидат там.

— Ще плати ли за това? — осмели се да попита плахо помощникът.

— Ха! Шегуваш ли се, служител на култовете да плаща извънредно! — Фарт изруга. — Хайде, лентяи, стягайте се, защото ако продължава така, ще изхвърчите всички навън и първият ще бъдеш ти.

Той се изплю на излъскания под, в нарушение на всички писани и неписани инструкции и трясна вратата на офиса зад себе си, а Сервин пусна автоматичната подочистачка. Вдигна краката си на плота и започна да проклина кашата, която се беше получила, хората изобщо и началника си в частност.

— Сега, братко Чен, „Хаврия“ ще стои там, докато отстранят несъществуващите повреди — каза Ишанг, разположил се на седалката в роптера, когато вече бяха на път за града, и му показа чипа, който беше подменил — Така корабът се държи под контрол от Раван и ще бъде готов за полет, когато той реши. Нашата задача е почти изпълнена.

Докато прибираше миниатюрната пластинка обратно, пръстите му напипаха два предмета с неправилна форма и той ги извади.

— Това нещата от агента на Харамон ли са, братко Ишанг? — обади се Чен.

— Да, взех каквото ми беше казано. Това са оръжието и документите му — той въртеше в ръце медальона, който беше прибрал от чантата с дрехите на Синд.

— Не трябваше ли досега да се отървем от тях, старши братко?

— Ще го направя, щом се приберем — каза Ишанг, но премълча, че смята да унищожи само единия предмет.

В обицата се криеше тайна, която трябваше да разгадае, независимо от нарежданията на Раван. Щеше да се заеме с това при първия удобен случай.

Синд с мъка разлепи клепачи и се вгледа в тавана. Събитията шеметно се бяха стекли в непредвидена посока, но поне беше още жив, въпреки че нямаше големи заслуги за това. Докосна врата си и си спомни, че остави медальона при останалите верижки в чантата, преди да тръгне към Зарал. Ухото го болеше, а и не усещаше привичната тежест, значи обицата също я нямаше. Или беше изпаднала, докато той се търкаляше по пода, или някой я бе взел. Какъвто и да беше случаят, това го лишаваше от привилегиите на императорски пратеник. Засега трябваше да се оправя сам, след като бе невъзможно да се легитимира. За щастие не бяха сменили дрехите му, кутийката с хапчета стоеше непокътната в джоба и беше почти пълна. Положението не бе чак толкова лошо, лесно можеше да избяга оттук, но някои неща го тревожеха.

Нещастният Зарал Вар не беше луд, а само подивял от страх, както се оказа с пълно право. Не можеше да отрече, че противниците им, владеещи Бойния език, а и бойните умения на Братството, бяха много опасни. Синд беше безсилен и напълно в тяхна власт, но те не го убиха и положиха усилия да бъде само зашеметен свидетел на цялата нагласена сцена. Докато си въобразяваше, че ловко се е измъкнал от преследвачите си, те са го чакали направо там и са използвали Зарал за примамка. При тази мисъл усети, че се изпълва с гняв, но се овладя. Нямаше никакъв шанс да спаси теолога, изцяло беше играл по чужди правила. Като че ли държаха на всяка цена да го пъхнат в затвора и успяха. Полицията пристигна веднага, въпреки обичайната си мудност, все едно са знаели, че ще става нещо. Трябваше да научи защо патрулът и почти половината участък се намираха там по това време. Може би някой високопоставен ромиец не се е осмелил да го убие и е използвал полицията като сляпо оръдие, за да отстрани Синд от пътя си. Тази версия обаче не обясняваше откъде се бяха взели и какво представляваха снощните убийци.

Погледна камерата над вратата с насочен срещу него обектив, извън чийто обхват не оставаше никакво пространство. Втора камера, разположена отсреща, осигуряваше изглед от друг ъгъл. Обитателят на стаята не можеше да направи нищо незабелязано. Прозорци нямаше, вратата беше метална и дебела на вид. Освен леглото, на което го бяха хвърлили, имаше маса и въртящ се стол — също метални, прости и фунционални. Доколкото виждаше от легналото си положение, краката на масата и тези на стола бяха неподвижно закрепени за пода. Единият ъгъл на стаята беше пригоден за хигиенна кабина с малка седяща вана, мивка и тоалетна чиния. Оскъдното обзавеждане потискаше, но той не възнамеряваше да остава толкова дълго, че да се депресира от това.