Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Трябва да ви кажа, че съм невинен, макар вече и аз да не съм убеден в това.

— Невинен или не, ние ще ви помогнем в този труден момент. Нямате право да изпращате и получавате съобщения, мога да ви посещавам само аз и ще го правя всеки ден, за да не се чувствате изоставен. Както виждам, сложили са ви лента на ръката. Не предприемайте прибързани действия, за които после да съжалявате.

— Благодаря, ще се вслушам в съвета ви — каза Синд.

— До утре, тогава.

Потънал в разбърканите завивки на леглото, принц Иргут бълнуваше и се мяташе в треска от няколко дни. Накрая дали защото организмът му беше млад и издръжлив, или под въздействие на лековете на Хаягри, но той видимо прекрачи границата към живота. Блед и изнемощял, принцът отвори очи за пръв път от раняването си и огледа стаята, като се усмихна измъчено на кралицата-майка. Радостната вест обиколи двореца и събра придворните и прислугата пред вратата на спалнята му. Не че обичаха особено престолонаследника, но траурното настроение от последните дни потискаше всички и оздравяването му означаваше връщане към предишния безгрижен живот. Принцът обяви, че е гладен, добър признак, който изпрати Нейно величество в кухнята. Тя стъпваше там рядко, но сега остана да надзирава и помага лично при приготвянето на чаша силен бульон.

Силите му се връщаха и скоро той започна да се храни с апетит, даже пожела да излезе на разходка извън стаята. Постепенно възстанови цвета на лицето си и правеше дълги обиколки из алеите в парка, без да се нуждае от подкрепата на камериера си. Досега бяха щадили психиката му и не споменаваха пред него неприятното събитие, което едва не му отне живота. Крал Аргам, който напоследък го придружаваше при сутрешните разходки, реши да засегне тази тема. При споменаването на Тарасу, Сарави и случилото се в галерията, принцът се намръщи.

— Смятам, че сте постъпил правилно, кралю, татко мой, като не сте ги убил. Ще бъде назидателно, ако ги изпратим да се бият на Арената от различни страни.

— Но тази от тях, чиято армия победи, ще трябва да пуснем на свобода. Мисля, че не е разумно да променяме специално правилата, за да не се случи това — възпротиви се крал Аргам.

— Ще се постарая да не ги освободим и без да променяме правилата, Светлейши кралю. Разрешете ми да се заема с това — помоли синът му с крива усмивка.

— Прави, каквото искаш — отговори кралят.

През скучните часове на възстановяването си, принуден да лежи и бездейства, Иргут беше премислил всичко. Когато се прибра от парка, извика при себе си Главния организатор на Турнира.

— Слушай, Ширъс — започна той, като прекъсна нетърпеливо поздравленията му. — Предлагам ти за Кралици на Играта да вземеш двете момичета от Кулата. Ако не се съгласят доброволно, ги чака смърт. Не можем да ги накараме насила и твоята задача е да ги убедиш да участват на всяка цена. Не би ме задоволило да умрат просто така, ясно ли е?

— Разбира се, Ваше височество — поклони се Ширъс с угрижен вид.

— Пусни в ход всички средства, за които се досетиш. Приготвил съм наистина кралско развлечение за тълпата. Когато се разбере кои са те, Турнирът ще надмине по успех тези, които си уреждал досега. Не се осуетява често заговор срещу престолонаследника, затова цялото кралство, както и гостите, ще гледат със затаен дъх.

— Абсолютно сте прав, принце, но ако предпочетат да умрат?

— Разчитам на теб да ги разубедиш — тросна се Иргут и приключи разискванията.

Главният организатор изгуби желание да спори и се замисли върху неблагодарната си мисия. Едното от момичетата беше доста уплашено, с него не вярваше да има проблеми. Плачеше непрекъснато и искаше да говори с принца, за да му обясни, че е станала грешка. Когато научеше, че я чака смъртно наказание, щеше да се хване за всяка предоставена възможност. Другата седеше спокойно и невъзмутимо в килията си и изглеждаше равнодушна към околния свят. Ширъс обмисли тактиката си и започна с нея, за да установи, че е направил съвършено погрешна преценка. Когато разбра, че принцът се е възстановил и няма опасност за здравето му, тя трепна, но бързо прикри изписалото се на лицето й разочарование. Изслуша го с предишната маска на безразличие и прие предложението без колебание. Сарави се оказа неподатлива на никакви разумни доводи. Тя заяви, че ще умре, щом се налага, но иска преди това да види престолонаследника. След като се убеди, че не е в състояние да направи нищо с нея, той се престраши да отиде при принца и да докладва неуспеха си. Иргут беше в един от редките си мигове на добро настроение и го прие почти човешки.