Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Първият дракон се появил при царуването на полузабравен ромийски владетел и оттогава по неписано споразумение те идваха направо тук, без да дразнят хората и да им досаждат, затова бяха оставени на спокойствие от императорите преди Харамон. Фактът, че те познаваха добре човешката раса от периодичните си посещения, а хората не знаеха почти нищо за тях, беше неприятен, но тъй като през всички тези векове не се случи нищо лошо, човечеството не се безпокоеше много. Всичко това Тарасу научи от Хайат и беше заинтригувана от разказа му, а заедно с нея и останалите. Братята даже прекратиха вълнуващия си спор кое е за предпочитане — сваряване в мазнина или в обикновена вода.

Бившият управител се оказа приятен събеседник с голям опит и се отнасяше към нея със симпатия, а тя установи, че той е единственият човек тук, на когото може да се разчита до известна степен и да се разговаря нормално с него.

— Хубаво е, че толкова време драконите идват и си отиват мирно и тихо, Хайат, но ти например знаеш ли колко дълго живеят те?

— Добър въпрос, аз също съм мислил за това — отговори той. — За тях вековете са като години и досегашното им поведение не значи нищо. Преди да започна да бъркам в хазната, аз също прекарах кротко няколко години, зает в проучвания как най-добре става това.

— Извинявай, но сигурно не си проучвал достатъчно дълго и качествено — усмихна се Тарасу.

— Изглежда е така, щом съм тук — засмя се той, — но примерът не е лош, що се отнася до крилатите ни гости. Имах възможност да ги поопозная и съм на мнение, че при всички видове разумни същества може да се говори за различни типове характер. Някои от тях са добри, други лоши, не са им чужди чувства като гордост, суетност, жестокост, благородство или завист. По някакъв начин усещат коварните, зли или глупави хора и ги отбягват, но с мен общуваха охотно, което ме ласкае. Един от тях спокойно мога да нарека приятел, казва се Трирл.

— Надявам се, че ще пожелае да разговаря с мен.

— Сигурен съм в това — сериозно каза управителят. — Не е тактично да те разпитвам за причините, накарали те да нападнеш Иргут, а и това няма голямо значение. Не мисля, че си извършила престъпление и ако позволиш, ще ти дам няколко съвета как да оцелееш занапред и ще ти покажа някои бойни техники, благодарение на които съм още жив. Сега в залата за тренировки няма никой и можем да започнем веднага.

— Ще ти бъда признателна — зарадва се момичето. — Не бих могла да си пожелая по-добър учител и съветник.

— Нещо ми подсказва, че този път ще спечелим и няма да се връщам пак в затвора — каза той.

Салонът беше разделен на по-малки помещения с големината на истинските бойни полета. Размерите възпроизвеждаха обстановката, обясни Хайат, само оръжията бяха симулантни. От двете страни на вратата бяха подредени електронни подобия на арбалети, огнестрелни оръжия, бластери и невропарализатори, както и метални ленти като тези, които и двамата носеха, но без секторите с издут стъкловиден похлупак над тях. Вместо това имаха три издатини на същото място. Офицерът взе една от тях, сложи я на лявата си ръка над гривната-индикатор, натисна средната издатина и лентата се затвори.

— Това е силов щит — обърна се той към нея. — Малък е и предпазва само отделни части на тялото, затова се изисква бързина и точност при боравене с него. Ако прикриеш сърцето и главата си, дясното рамо и корема остават открити. Спуснеш ли го пред корема си, тогава главата и раменете са незащитени. За краката има предпазни кори и не трябва да се безпокоиш. Трябва да свикнеш да усещаш границите на защитената област, без да ги гледаш. Щитът се включва, изключва, закрепва около ръката ти и се сваля, като натискаш тези бутони.

Той илюстрира думите си, натискайки леко на посочените места. При включването на щита слабо завихряне на въздуха пред него очерта полето, при което част от ръката и тялото му се виждаха все едно през струи трептящ, нагорещен газ. Накрая той го изключи и откачи от ръката си.

— Вземи си един щит от рафта и ми донеси две кошчета с топки.

Тарасу се опита да борави с щита, както той й беше показал, а Хайат закопча колана си и закачи на него едно кошче. Черните кълбовидни предмети вътре бяха грапави, нееластични и тежки.

— Единият офицер на Белите, Ахорн, е много опасен. В миналия Турнир унищожи трима от нашите, четвъртият беше Кралят и тогава за щастие Играта свърши. Може би щях да го победя в двубой, но се радвам, че не се наложи да се бия с него. Надали ще имам такъв късмет и сега, ти също трябва да си подготвена.