Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Приказно е! — въздъхна Тарасу.

— Приказно отвън, но прогнило отвътре — резюмира Барс мислите си по този повод.

Големият фонтан беше разположен на сравнително закътано място и рядко минаваше някой, привлечен от красивите бели цветове на водните растения, плуващи по повърхността. От устата на озъбено каменно чудовище бликаха струи вода, а светлината на Арни — ромийската луна, се плъзгаше по капчиците и им придаваше фееричен блясък. Седнаха на една от мраморните пейки и зачакаха. Иргут и доктора се появиха не след дълго, телохранителят ги следваше на няколко крачки.

Хаягри се оказа среден на ръст мъж със слаба, жилава фигура и правилни студени черти. Около него се носеше неопределима атмосфера на гордост и достойнство, така че дори да се поддаваше на подкупи и заплахи, видът му пресичаше в зародиш желанието да се опитва такъв подход. Изглеждаше като мрачна древна статуя, съзерцаваща дребните човешки страсти с великодушно презрение. В присъствието му дори Иргут беше сериозен и сдържан и се отнасяше към него със страхопочитание. Лекомисленият му брътвеж изчезна, приличаше на малко момче, стремящо се да предизвика одобрение от страна на възрастен.

Като ги видя, докторът пренебрегна спътниците й и съсредоточи вниманието си върху Тарасу. По кожата й запълзяха тръпки, когато срещна очите му. Те не издаваха чувствата и мислите на притежателя си, а като водна повърхност отразяваха погледналия в тях и след по-дълго взиране, сякаш се отваряха към бездънна пропаст и го притегляха, докато потъне в нищото, обезумял от ужас. Момичето с усилие на волята се успокои и отклони погледа си от замайващата празнота. Инстинктивно усети, че този човек, на когото бяха отредили дребната роля на излишен свидетел, е неочаквана и голяма пречка на пътя им. Много й се искаше Арман да стреля първо в него, а не в телохранителя, който представляваше обикновена грамада от мускули и бързи реакции. Логично погледнато нямаше обяснение за това желание, но подсъзнателно знаеше, че е права. Арман и Барс също се бяха поддали отчасти на влиянието на личността му, но докато разговаряше учтиво с тях, той не ги гледаше както нея, а рееше погледа си наоколо.

Влязоха в малкия и изящен на вид, но солидно построен павилион, в който се намираха съкровищата на Иргут. Вътрешността представляваше празно пространство с големи зарешетени прозорци, от които се откриваше изглед към всички посоки на парка. През отвор в средата се слизаше по стръмна стълба на долното подземно ниво в малко помещение, осветено с мека изкуствена светлина. В единия му край се намираше входът за галерията. На металната врата имаше плочка с номерирани бутони, на която се набираше шифърът, известен само на кралското семейство. Неправилно избраната комбинация включваше алармената инсталация и по вратата потичаше слаб електрически ток, възпиращ крадците. Отворът между горната част на павилиона и подземието се затваряше автоматично, а от невидими тръбички в стените и тавана започваше да струи невропаралитичен газ, който неутрализираше неканените натрапници до идването на стражата. До вратата за галерията се виждаше свод и част от завоя на коридор. Той водеше към стая, в която стояха изправени две огромни статуи в рицарско снаряжение и пазеха замаскирания вход на тунела.

Тайният път от двореца до езерото беше по-стар от галерията и се предполагаше, че освен краля, кралицата и престолонаследникът, за него знаят неколцина доверени съветници. Бил е замислен и построен в древността, като начин за бягство при бунтове и дворцови преврати, но сега се използваше единствено от принца, за да се измъква инкогнито в града. Барс се бе добрал до тази информация извънредно трудно, но на Тарасу й мина през ума неприятната мисъл, че не са успели да научат може би най-важното. Макар и отдавна неупотребяван по предишното си предназначение, не беше възможно тунелът да е толкова слабо охраняван в сравнение със съседната врата на галерията. Щом те като чужденци бяха разбрали за него за толкова кратко време, значи го знаеха доста хора и някой би могъл да използва пътя откъм обратния му край на Соленото езеро, за да се промъкне в двореца. Крадците пък можеха да се спасят през него след включването на алармената инсталация. Беше късно обаче да се мисли за това, трябваше вече да атакуват, преди Иргут да се приближи до вратата. Така нямаше да му дадат възможност да парализира всички накуп, натискайки нарочно погрешен бутон.