Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Както казах вече, не трябва да правиш нищо, което не ти харесва. Няма да се отрази на заплащането ти — извика Синд от кабината, за да надвика шума от шуртящата вода. — Не си длъжна да спиш с мен и ако предпочиташ, може да ми правиш само компания.

Отговорът й не се чу.

— Чувствай се като на почивка — продължи той, свършил с душа, и застана под топлите въздушни струи на сешоара.

— Аз се чувствам точно така, отдавна никой не се е държал с мен така мило — момичето се появи в рамката на отворената врата. — Може ли да използвам кабината заедно с Вас?

— Естествено — засмя се Синд и включи ароматизатора. — В този хотел толкова рядко се интересуват дали може или не може да присъстват на тоалета ми, че съм направо трогнат.

Марна отметна дългата си коса на гърба и я прихвана с лъскав сребрист гребен.

— Предлагам да си довършим злополучната закуска, защото ще излизам след малко — каза Синд. — Вече съм чист, изсушен и парфюмиран с аромат на някакво цвете.

— Цилии — осведоми го тя. — Много хубаво ухаят.

— Отивам да се облека и ще те чакам на масата.

Той си сложи риза и панталон от тънък сив плат с кройка като облеклото на местните среднозаможни граждани, а после навлече отгоре лимоненожълти, широки и бухнати панталони.

— След малко ще бъда готова и ще кажа на Йол да запази такси — обади се Марна.

— Ах, да… — проточи Синд, докато ровеше в дрехите си. — Нека се свърже с господин Щрос и му съобщи, че ще го очаквам горе във фоайето… Кога мислиш ще успея да отида, без да бързам?

— След един кръг — долетя гласът й и в него личеше неудоволствие.

— Какво има?

— Нищо.

— Да не искаш и ти да дойдеш с нас? Извинявай, че не те поканих. Ще ходим в Музея на изкуствата, а после може би и на открития пазар.

Той се огледа и се почувства идиотски в яркозелената куртка с червени бродерии, която беше облякъл. С лимонените панталони и куртката щеше да се забелязва отдалече, което му беше и целта.

— Благодаря, но не ми се ходи в музея, а още по-малко на прашния и претъпкан пазар — отговори тя.

Млякото беше изстинало отдавна, но той го изпи и придърпа филиите с месен пастет.

— Господин Щрос приятел ли ви е? — Марна с пухкавата си виолетова роба седна срещу него.

— Запознахме се снощи в ресторанта, седим на една маса. Прекалено много говори, но иначе изглежда начетен и порядъчен човек. Защо питаш?

— Не е моя работа да преценявам клиентите, но колкото до господин Щрос…

— Какво? — попита Синд с интерес.

— Нередно е да ви казвам това, обаче той не ми харесва много — Марна се намръщи.

— Не ти харесва никак, ако се съди по вида ти — поправи я той. — Досаден е наистина, но се надявам да го изтърпя днес.

— Ще трябва доста да се постараете, обаче нямах точно това предвид. Внимавайте какво говорите пред него — момичето се усмихна кисело и посегна към купичките.

Синд не я разпитва повече и започнаха да се хранят. Йол се появи, когато привършваха, като огледа критично добре подредената маса и Марна, цъфтяща в ярката си роба.

— Господин Калер Щрос помоли да ви предам, че господин Кардил също е изявил желание да дойде с вас и двамата ви очакват. Надявам се, че прекарвате добре и сте доволен.

— Да, благодарение на прекрасната ми компаньонка. Как ви се струва облеклото ми, не е ли прекалено семпло? — Синд се изправи и приглади умопомрачителния си костюм.

— Ни най-малко — увери го Йол.

Калер Щрос и Кардил вече бяха седнали в роптера, като човечето започна да бъбри още преди да се издигнат във въздуха и не спря, докато не кацнаха върху огромния бетонен куб на музея. Синд беше замислил разглеждането на безбройните зали, за да провери следят ли го, защото малкото хора вътре се забелязваха и запомняха лесно. След няколко объркани и изненадващи прехода той се убеди, че никой не се интересува от него. Поне никой външен човек, оставаше да провери двамата си спътници. На Кардил му доскуча и вече съжаляваше за идеята си да ги придружи. Влачеше се отзад и мърмореше, докато неизтощимият Щрос, изпълнен с въодушевление, ги водеше от етаж на етаж. Накрая се озоваха долу и излязоха на шумната, обляна в слънце улица. След хладния полумрак, който напуснаха, тримата запримигваха ослепени.

— Тази улица излиза направо на Големия пазар, на който казват, че може да се купи и продаде всичко. За съжаление, там може да се върви само пеш — обясни Щрос. — Положително ще намерите книгите за съпругата ви, господин Канти.

Книгите също беше измислил за отвличане на вниманието. След отчаяното си съобщение, докторът по теология Зарал Вар бе изчезнал. Ако още беше жив, вероятно се укриваше в някой от тайните апартаменти, които Имперските служби бяха наели и поддържаха за такива случаи. Трябваше да намери човека, който служеше за свръзка при провал и можеше да му уреди среща с Вар.