Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Той не е чел Свещените книги и умря спокоен — допълни Чен, затръшна капака и го затрупа пак с разхвърляните наоколо парцали, хартия и дъски.

— Да вървим, защото се забавихме доста — подкани го Ишанг.

— Как, не е ли женен принцът? — възкликна Тарасу и отпи от сока си. — Толкова млад, умен и богат, сигурно веднага може да избере поне измежду сто благородни девойки.

— Извинете, но си личи, че идвате тук за пръв път — сниши глас сър Орвел, носител на наследствената ромийска титла Виор на Жълтия диск. — Нашият престолонаследник е малко, хм… капризен, ако мога да се изразя така. Още няма намерение да се обвързва, въпреки голямото желание на кралската двойка, и е толкова придирчив към качествата на бъдещата си съпруга, че трудно могат да се задоволят изискванията му.

— Представяте ли си — зашепна от другата й страна съпругата му — Виората на Жълтия диск, върлинеста жена, облечена в розово. — Имаме три прекрасни дъщери, погледнете отсреща феите в сини рокли с панделки. Какво изящество и грация, нали?

— Да — тя погледна кискащите се момичета с недодялани движения.

— Той не може да им запомни дори имената, непрекъснато ги бърка!

— Не е възможно! Впрочем, успях да дочуя разни слухове, че при едно от ексцентричните си скитания принцът довел момиче от друга планета. Така се говори, но аз не вярвам изобщо в това — завърши Тарасу категорично. — Какъв по-добър случай да представи годеницата си в обществото от днешния бал?

— Ако има такава особа, за каквато упорито говорят, то тя е толкова годеница на принца, колкото и тази печена риба в чинията ми — присви устни Виората. — Простете за грубия израз.

— Сигурно е така. — Очите на Тарасу блеснаха гневно. — Съжалявам, но се налага да напусна приятната Ви компания. За мен беше удоволствие, че се запознахме.

— Заповядайте у нас на вечеря след края на Тържествата, ще се радваме да Ви видим — любезно я поканиха Орвел и съпругата му.

Тя се отдалечи от тях и тръгна към Иргут, който току-що беше влязъл в залата и явно я търсеше.

— Прекарах много приятно, запознах се с доста хора от тукашното висше общество — каза Тарасу.

— А аз трябва да обърна внимание на един специален гост, на когото баща ми особено държи. Той е изключително умен човек, така че поне няма да ми е досадно да разговарям с него. Хмм… — поколеба се престолонаследникът. — Мисля си, дали с Ваше съгласие ще мога да съчетая полезното с приятното и да се разходим заедно с доктор Хаягри към галерията?

— От дете мразя докторите, които те наливат с горчиви сиропи и те докосват с ледени ръце — намръщи се Тарасу, като си мислеше как да вмъкне непознатия в плановете си, без присъствието му да ги застраши. — Какво представлява той?

— Хаягри не е обикновен лекар — каза Иргут сериозно. — Преди няколко години баща ми беше на смъртно легло и медицинските светила, които майка ми събра, без да жали средства, вдигнаха ръце. Признаха, че болестта е неизлечима и се стараят само да облекчат последните му дни. Тогава се появи Хаягри и го изправи на крака. Прави отвари и мазила, но лекува и с думи, както каза майка ми. Докторът не желаеше никой да присъства по време на лечението. Направи изключение само за кралицата, след като тя настоя упорито.

— И какво е видяла Нейно величество, майка Ви? — попита Тарасу, заинтригувана от разказа.

— Хаягри стоял в долния край на леглото, движел леко ръцете си, без да докосва баща ми, и говорел полугласно на непознат език. Не е разбрала думите, но от тях й ставало леко и спокойно, даже заспивала от време на време, въпреки че се опитвала с всички сили да стои будна. Както и да е било, ето че сега баща ми е жив и по-здрав от мен. Благодарността и уважението му са огромни, а Негово кралско величество уважава малко хора.

— Защо наричате доктора гост, не е ли останал на служба в двореца?

— Лекарският му обет не разрешавал да посвещава уменията си само на избрани хора и той не се съгласи да остане. Като го видите, ще разберете, че не е човек, който може да бъде накаран с принуда или обещания за богатство да престъпи клетвите си. Отивам да взема Хаягри и ще Ви чакам след половин кръг в градината до големия фонтан.

— Чудесно, ще бъда там! — каза момичето.

— Не съжалявам, че си зарязах закуската по средата — каза Синд и целуна голото рамо на Марна. — Ти наистина си приятно момиче и когато изоставиш превзетите маниери, си много красива.

Той отметна смачканите завивки и стана от леглото. Облегната на лакътя си, тя го проследи с поглед и се усмихна.