Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Арман даде уговорения сигнал, като се закашля, извади бластера си и простреля телохранителя в главата. Иргут и докторът замръзнаха там, където стояха, а Барс скочи между тях и галерията, като им отряза достъпа до нея. Държеше насочено оръжието си към принца, но не стреля, защото Хаягри беше застанал пред него. Тарасу се втурна към извития коридор, където се мярна нечия фигура. Привлечена от изстрела, пребледнялата Сарави се притискаше до стената зад завоя.

— Не се плаши, аз съм Тарасу! Дошли сме да те освободим — каза й тя и я повлече към дъното на коридора.

Отзад се чу съскането на няколко изстрела и крясъците на принца.

— Бягай напред, не спирай! — извика Тарасу, която беше забавила ход за да се ослуша, и пусна смаяната Сарави. — Иргут сигурно е мъртъв, след малко ще дойде охраната и ще ни избият всички.

Сарави се поколеба за момент, но продължи да тича. Подът на стаята с двете статуи, високо вдигнали алебардите си, беше покрит с проблясващи плочки. Тарасу се готвеше да прекрачи вътре, когато викът на Сарави я стресна. Погледна пред себе си и видя как тя сякаш залепна за плочата, върху която току-що беше стъпила. Тялото й започна да се гърчи, а Тарасу спря и огледа подовата настилка. Плочите всъщност бяха дебели метални листове с вдълбани различни изображения по тях и тук беше тайната, която не знаеха. По тях трябваше да се стъпва в определен ред и представляваха нещо като големи бутони с шифър. Пътят за бягство беше отрязан. Някой отвън беше изключил системата, преди газът да потече, и войниците от охраната се втурнаха в коридора. Сарави престана да се мята и замря, а стражите сграбчиха Тарасу и грубо я заблъскаха към изхода. Барс и Арман лежаха неподвижни в краката на потъналия в кръв Иргут. Той се олюляваше, подкрепян от Хаягри, с изкривено от болка лице. Искрящите му от омраза очи се спряха на нея. Косата й се беше разплела и едната от лещите бе изпаднала, докато я влачеха в коридора. Тя срещна погледа му и разбра, че я е познал.

— Виж ти, коя си била! И Сарави участва, така ли? — изсъска принцът, когато измъкнаха отвътре припадналото момиче.

Хаягри се наклони към него и тихичко му каза нещо.

— На арената и двете! — опита се да изкрещи Иргут, но силите му стигнаха дотук и се захлупи върху доктора, който едва го удържа да не падне.

Нахлуващите хора бяха заобиколили принца и вдигаха страшна врява, а Тарасу гледаше с отчаяние телата на спътниците си. Само един човек стоеше спокойно сред вълненията на околните. Лицето на Хаягри вместо всеобщата тревога за престолонаследника, изразяваше задоволство. Той наблюдаваше нея и по устните му се плъзна мрачна усмивка.

Доволен от успеха си, Синд продължи да върви, влачейки крака. Спомняше си плана на града и измина пеш разстоянието до „Морски изгрев“, където огледа бегло сградата и прозорците на апартамента със спуснати пердета. Отмина няколко преки, докато намери един евтин и мръсен пансион. От „Корона“ дотук постепенно беше слязъл до дъното на мизерията, но за пръв път се почувства спокоен в тясната кутийка с олющени стени и продънено легло. Стовари се на него, изтръгвайки жални стонове от разнебитените му части, и се постара да не мисли за животинките, пъплещи в дюшека като спомен от предишните обитатели. Светлината, преборила се с отдавна немитите прозоречни стъкла, започна да намалява. Когато стаята потъна в мрак, Синд стана. Вече не беше необходимо да се свива и да тътри крака, затова с безшумна походка напусна временното си убежище, без да прекъсне играта на зарове, изцяло погълнала наличния персонал в полутъмното преддверие. Разнебитеният часовник над главите на играчите отмери дванадесет удара от петнадесетте дневни кръга и спря да работи с последно изхъркване. Никой не обърна внимание на Синд и по улиците, които премина бързо.

Прозорците на Зарал тъмнееха — или не включваше осветлението, или пердетата бяха много плътни. Едва се различаваше малък предмет, сложен от вътрешната страна на перваза в края на левия прозорец, в знак, че го очакват. Подемните съоръжения не работеха и до горе стигна леко запъхтян. Нищо не се чуваше зад масивната врата, но от отсрещната гърмеше музика. Синд натисна бутона до вратата няколко пъти по определен начин и във вътрешността се разнесоха слаби звуци. Обърна лицето си, така че мъждивата светлина от стълбищната площадка да го залее и човекът, допрял око до шпионката, да види хубаво него и обицата. Вратата се отвори, високият изпит мъж с нездрав тен зад нея огледа с блуждаещ поглед стълбите, протегна ръка и го дръпна вътре, като затвори бързо.