Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Чичо, но той ще иска да те убие този път! — възкликна Кокорл с безпокойство.

— Не се тревожи, момче, имай доверие в мен. Ще се справя с еднооката твар.

— Виждам, че Кокорл е взел торбата с гадателските пръчици — обади се Хайат. — Ще погледнете ли съдбата ми?

Тарасу и Синд се спогледаха, докато Трирл мълчеше замислен. Кокорл тръскаше коженото чувалче и отвътре се разнасяше тракане.

— Да видим дали е благоприятен моментът — каза старият джорх.

Започна да издава ритмични звуци, които се свързваха в странна мелодия, като пристъпваше от крак на крак в такт с нея.

— Сега ще тананика доста време — прошепна Хайат в ухото на Синд.

Внезапно Трирл спря да се поклаща и се втренчи някъде встрани. Те проследиха погледа му и видяха Тарасу, която се беше изправила. Танцуваше с отсъстващо изражение и правеше необичайни движения с ръце и крака. Когато джорхът млъкна, тя спря танца си и грациозно се поклони.

— Не може да бъде! — Трирл беше сбръчкал муцуната си в израз, който у човек би изразявал тъга. — Това беше любимият танц на моята прекрасна Смагарт и не съм предполагал, че човешко същество ще ми напомни за нея. Тя се движеше така ефирно, крилете й трептяха, всяка люспа блестеше, а опашката й се виеше като…

Той млъкна, от очите му започнаха да се търкалят едри капки и се стичаха на издатината, върху която беше стъпил. Насъбралата се локва протече през ръба и образува миниатюрен водопад. Тримата не знаеха какво да кажат, затова мълчаха, а Кокорл почесваше озадачен върха на носа си.

— Потанцувай още малко, моля те! — обърна се Трирл към момичето.

Тя стана и изпълни молбата му, а джорхът гледаше прехласнат.

— Сякаш се върнах в младостта си. Какво ще кажеш, племеннико, не е ли вълшебно? Виж красотата на жестовете, поезията на стъпките…

— Чичо, съжалявам, но Смагарт е мъртва отдавна, а това е човек — измънка Кокорл. — Няма виеща се опашка, нито трептящи криле.

— Не съм сляп! — тросна се Трирл. — Ти гледаш външността, а аз зад нея и видях духа на любимата ми. Трябва да откриеш същността под формата, момче.

— Опитвам се, но ми е трудно. Може би, ако муцуната й не беше толкова плоска или ако не беше безлюспеста като зародиш… — Кокорл млъкна, а старият джорх го изгледа съжалително.

— Какво беше това? — обърна се той към нея.

— Моя импровизация на ритуалните танци, които изпълнявах на родната ми планета в чест на бог Йали — каза момичето объркано — Тази мелодия ме накара да го направя, не знам защо.

— Виждам, че си тъжна и доколкото зависи от мен, бих искал да се върнеш в къщи — каза джорхът. — Мисля, че се отклонихме, заради моите спомени. Кокорл, нареди пръчиците за нашия приятел Хайат!

Кокорл изсипа купчина дълги тънки клечки, костени на вид. Съскайки затвори очи и зарови лапите си в купчината. Пръстите му загребаха едно снопче и започнаха да нареждат някаква фигура. След малко той спря, потрепера и ги погледна.

— Само това ли беше? — попита Хайат. — Толкова кратко?

— Всеки път е различно — Трирл запърха над нишата, за да разгледа творението на Кокорл.

— Прибирай ги, племеннико! — изсъска накрая той и се върна обратно. — Или си бил разсеян и несръчен, или днес Силите на съдбата не са склонни да ни покажат много.

— Какво стана, ще победим ли този път? — управителят се опита да надникне вътре, но издатината му пречеше, а и Кокорл се залови да събира пръчиците, като разбърка фигурата.

— Племенникът ми прибърза и разкриви Дървото, но дотам беше ясно. Ще победиш Ахорн, после ще се биеш с дракона Грагард и тук вече не се виждаше нищо. Съжалявам, че няма аз да го доразкрася — въздъхна Трирл. — Непохватният младеж обърка и развали линиите.

Прибраха торбата и разговорът продължи на други теми. Синд беше наблюдавал внимателно действията на Кокорл, затова забеляза, че той направи опит да протестира при обвиненията в некадърност и се отказа. Не разбираше нищо от гадаене, но за времето, прекарано с тях, джорхите му бяха станали достатъчно ясни и усети, че Трирл крие нещо.

— Очевидно вие двамата им допадате, особено Тарасу — заключи управителят по-късно, докато вървяха към стаите си — Чух много неща, които Трирл досега не беше сметнал за необходимо да ми разказва.

— Като изключим това, че ми прилошава да ги гледам, когато поглъщат храната си, намирам, че са мили — каза Тарасу на Синд. — Преди да дойдеш ти, разисквахме с Хайат възможността да се преструват на безопасни, за да прикрият целите си. От незапомнени времена драконите са символ на врагове на човешката раса, обаче съм на път да си променя мнението. Интуицията ми казва, че това не е вярно.