Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Синд виждаше тревогата й, но за съжаление не можеше да каже нищо хубаво.

— Трирл излъга, защото мисли, че Хайат ще умре.

— Какво говориш? — обърна се тя към него с негодувание.

— Не разбирам от предсказания, но изглежда това вещаеше нещо лошо и джорхът не му каза истината, за да го успокои или с друга цел. Надявам се да съм сгрешил.

Силен вик прекъсна разговора им и ги накара да погледнат към биещите се. Превит одве, отпуснал щита надолу и напълно открит, Хайат притискаше корема си, а върху дрехите му разцъфтя кърваво петно. Гривната светеше в плътно оранжево, което означаваше боеспособност III степен със средно тежка рана и наблюдателите спокойно гледаха отстрани, без да се намесват. Ахорн стреля отново и изби бластера от ръката на управителя. Хайат се олюля, когато се наведе да го вземе, но успя да се закрепи на крака.

— Тарасу! — повика я Синд.

Наложи се да извика няколко пъти, докато я накара да се обърне.

— По-добре не гледай повече, той е обречен. Ахорн го е улучил точно където трябва и ще си играе с него отсега нататък. Хайат не е тежко ранен според критериите на индикатора в гривната, който му е впръскал еднократната си доза обезболяващи и тонизиращи вещества. Затова се държи все още прав.

— Не вярвам — тя поклати глава. — Защо не го убие направо?

— Бластерът на Хайат вече няма никаква точност, макар и да не личи отстрани. Ахорн иска да го използва, за да демонстрира майсторството си. Не се подлага на риск и само ще симулира двубой. Хайат ще живее още доста време, като постепенно отпада. Дано поне го довърши, преди медикаментите да престанат да му въздействат, но се съмнявам да се лиши от това удоволствие, а и на зрителите ще допадне.

— Това е гадно! Мислиш, че няма никакъв шанс ли?

— Не.

— Бих предпочела да си тръгна, ако можех — каза тя.

— Знам, и аз бих искал, но сме принудени да стоим тук — кимна Синд, а Тарасу седна в далечния ъгъл, обърната с гръб.

Управителят видимо отслабваше и беше ясно, че вече започва да усеща болките. След него оставаше диря от кървави капки, движеше щита си бавно и на Ахорн ставаше все по-трудно да се преструва, че не може да го улучи. Ако досега Хайат не беше разбрал какво става, вече беше наясно. Той застана неподвижно за миг и се подвоуми, но присвилият го нов пристъп му даде решителност. Отпусна съвсем щита и допря бластера до слепоочието си. Последната част от движението направи, все едно че ръката му беше пълна с олово. Следящият го от контролния пулт разбра целта му и задейства гривната, за да го възпре, но закъсня. Колкото и голяма да беше разсейката на лъча от повредения бластер, на толкова близко разстояние това нямаше значение и с крива усмивка Хайат се повали настрани. Синд не можеше да види добре, но разбра по нахлулите наблюдатели, предшествани от изгасналите ъглови стълбове, че той не е жив. Ахорн изпревари всички и се наведе над него. Когато се изправи, беше разочарован и ядосан.

— Свърши ли вече? — попита Тарасу.

— Да.

Тежки стъпки отзад показаха, че Трирл се приближава.

— Елате с мен — проговори джорхът. — Имам да ви кажа нещо, което непременно трябва да чуете.

Момичето го последва с несигурни крачки. Синд би я подкрепил, но чувстваше, че намесата му няма да бъде посрещната с благодарност, а щеше да разруши остатъците от самообладанието й.

— Не знам дали ще разбереш — каза Трирл на Тарасу, след като се покатери в нишата си, — но се опитай просто да ми повярваш. Дървото на съдбата на всеки човек или джорх има много разклонения, които се преплитат със съдбите на другите. На нашия вид е дадено да съзираме част от тях понякога, докато повечето от вас, хората, ги следват сляпо. Това няма голямо значение, защото предначертаното не може да се избегне, дори да го знаеш. Може да се отложи за някакъв период, но в крайна сметка събитията се нареждат сами по подобен начин и анулират вмешателствата. Това, което стана днес, беше предопределено — измърмори той по-скоро на себе си, отколкото на нея.

— И така да е, не виждам нищо утешително — отговори Тарасу.

— Не съм обяснил главното — Дървото не е само едно. В друга реалност Хайат доживява дълбока старост, заобиколен от потомците си. Аргам не е крал на Ромиа и ти не си идвала тук въобще. Има безброй варианти, някои съвсем странни, и аз не съм наясно с повечето.

Момичето го погледна и сбърчи челото си.

— Искаш да кажеш, че точно този живот е само един от многото възможни варианти на действителността?