Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Да. За съжаление тук и сега изгубих добър приятел, ти също, но в други линии на съдбата не е така. Помага ли ти да се успокоиш, след като научи това?

— Донякъде, но продължавам да мисля, че тази реалност, в която живея аз досега, без да виждам останалите като теб, не ми харесва и не е от най-добрите.

— Няма добри и лоши, от гледна точка на цялото всички са равностойни.

— И не може да се промени нищо? — попита Тарасу замислена.

— Аз само наблюдавам. Не притежавам мъдростта да разбирам всичко видяно, но знам някои неща със сигурност, а други предполагам. Ако се въздейства на един вариант, това неминуемо се отразява на останалите. Измененията обикновено се самокоригират и постепенно затихват, докато се получат състояния, идентични на изходните. Уязвими са само някои главни пресечни точки на реалностите, зад които не може да се проникне. Не е ясно какво би станало, но аз не съм се опитвал да променям нещо. Ние не тъчем нишката на живота си, затова като че ли е по-добре само да я следваме — уморено каза джорхът.

— Мога ли да поговоря с теб насаме? — намеси се Синд доста грубо и изчака момичето да си тръгне.

— Правиш грешка, ако смяташ, че трябва да я държиш настрана от мислите и делата си — каза Трирл. — Ще се намеся в хода на събитията, като ти кажа, че независимо какви планове имаш, бъдещето ти е свързано с това на Тарасу. Добре би било отсега да го имаш предвид.

— От известно време се опитвам да открия силата, която се разпорежда с мен и ме подхвърля насам-натам — твърдо каза Синд, пренебрегнал последните му думи. — Ти ми изглеждаш подходящ да си този, който дърпа конците. Трябва да знаеш, че няма да се поддам на измислиците ти за дървета, съдби и реалности, с които залъгваш нея. Решил съм да разбера твоята цел и да ти попреча, колкото мога.

— Грешиш — Трирл го наблюдаваше изпитателно. — Предполагам какво имаш предвид и те уверявам, че нямам нищо общо, но думите ми едва ли имат тежест, щом не ми вярваш. Наближава една особена пресечна точка от тези, за които говорих, и ти си повлечен във вихъра на събитията, свързани с нея. Какво ще стане след това не се знае, но направеното от теб вероятно ще се отрази навсякъде по разклоненията и ще промени безброй съдби, най-вече на заобикалящите те. Изправил си се срещу нещо, което разумът трудно може да обхване — твоят, както и моят, но аз поне го съзирам смътно. Ще имаш нужда от помощ и аз съм на твоя страна, ако приемеш скромните ми сили. Помисли спокойно върху това.

— Ще се убедя, когато разбера за какво говориш. Ако знаеш нещо и искаш да ми помогнеш, кажи го!

— Виждам далечното бъдеще мъгляво и знам, че едва ли ще има резултат от усилията да науча подробностите. Ще разбереш сам, когато настъпи времето за това, не изпреварвай събитията. Хората имат интуиция, макар и закърняла от неупотреба, допитай се до нея.

— Против всякаква логика започвам да ти вярвам — колебливо каза Синд. — От твоя страна не усещам заплаха, но тя е тук, наблизо. Питам се, мога ли да се доверя на неопределения си вътрешен усет и да пренебрегна разума?

— Не само можеш, но и ще ти се наложи да го правиш. Приеми усета си така, както приемаш зрението и слуха. Не чувстваш ли нещо по-особено, откакто си тук? Не ти ли е необходима минимална енергия в сравнение с преди?

— Знаеш прекалено много за мен и всички нас. Ще ти отговоря, че си прав. Значи и за това не си ти причина?

— Не — тежко каза Трирл. — Нямам нищо общо. Сега съм донякъде разстроен, въпреки че се постарах да не го покажа. Нуждая се от спокойствие и се надявам, че ме разбираш.

— Извинявай, отивам си вече — Синд тръгна замислен към изхода.

Отказа се от вечеря и си легна направо. Не искаше да вижда нито изпадналия в ужас от загубата на Офицера си Марзак, нито когото и да било друг.

Тарасу беше станала много рано и когато се събраха на масата, тя вече привършваше закуската си.

— Искам да се бия с Ахорн — обърна се тя към киселия Марзак.

Торбичките под очите му и тъмните кръгове около тях говореха, че и той не беше спал много тази нощ.

— В никакъв случай няма да позволя да се уреждат лични сметки в ущърб на стратегията — тросна се той и разтърка челото си. — Ахорн е невредим и те превъзхожда. Не бива да губим хора напразно.

— Не искам позволение, защото не решаваш ти!

— Сигурно не си забравила, че аз притежавам право на два гласа в този съвет и имам последната дума при равен брой гласове. Ще спазим процедурата, щом настояваш, но май няма смисъл.