Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— След като победиш утре, ще имаме около 453 986 ромийски фарга при това ниво на залозите.

— Сам виждаш, какви пари са това? Никакви — заключи Трирл.

— Просто не смея вече да си представя алчен джорх без идеали — саркастично подметна Синд.

— Не ти и трябва, повярвай ми!

— Доколкото разбирам, ти си толкова сигурен в победата си, че се занимаваш с изчисления на парите, които ще получиш? — не се успокояваше Тарасу.

— Сигурен съм толкова, колкото и че ще изгрее това мижаво, студено кълбо, което тук наричат слънце. Да знаете какви слънца съм виждал при пътуванията ми! На Шуист е само едно наистина, но затова пък блясъкът му е несравним, а топлината…

— Извинявай, но ме интересува повече друго — прекъсна го Тарасу. — Нарочно ли се остави да те рани Ахорн?

— Разбира се. Тази малка дупчица е абсолютно нищожна, а ми донесе голяма полза. Кръвта се съсири веднага и ме е яд само, че се орониха няколко люспи, но ще пораснат отново. Човекът Ахорн е бърз, обаче прекалено самоуверен, затова прави грешки. Неопитните хора са предпазливи и ме притесняват повече — те ме изморяват, изнервят и ставам уязвим. Имай го предвид, ако се наложи да излезеш срещу Грагард или другия дракон, а аз ще се постарая това да не ти се случи. Господин Канти и Хайат ще ме подкрепят, защото също са твои приятели.

— Благодаря за загрижеността — каза момичето трогнато.

— Чичо, вече е три към едно! — извика Кокорл.

— Прекрасен повод да ви почерпя, стига сме говорили за неприятни неща — приключи сияещ Трирл и заситни към масичката с напитките.

Трирл наистина победи, преди да обявят прекъсването за обяд. Можеше да се каже, че Синд и Тарасу очакваха това и не споделиха радостното оживление на армията си, след като Ахорн беше отстранен. Следващите ходове изведоха на бойни позиции Тарасу и Синд, Сат Мор размени мястото си с Марзак, а отсреща Фейсал изкара Сарави, Грагард и другия си Дракон. Наложи се да обмислят действията си и тези на противника доста стъпки напред, по всеобщо мнение се очакваше масирана атака върху Трирл или Синд, с последваща заплаха на Черния крал. Съвсем неочаквано в ъглите на квадрата, където се намираше Тарасу, запламтяха ярките зелени стълбове. Момичето обърна поглед към Синд, също изпаднал в недоумение.

— Ще атакуват мен. Сбъркали сме в предвижданията си.

— При това разположение на силите е безсмислено, а мислех Фейсал за добър играч — каза Синд. — Идеята не ми изглежда негова, освен ако междувременно не е безнадеждно оглупял.

Зеленият светещ коридор запълзя по диагонал на полето, а в отсрещния му край стоеше Сарави. Лицето й изглеждаше мъртвешко от играещите по него светлини и изражението й не се виждаше ясно.

— Не може да бъде! — възкликна Тарасу. — Значи аз трябва да се бия със Сарави?

— Всичко е наред, не се притеснявай! — извика Сарави.

След като маркировката угасна, тя се обърна и бавно тръгна към изхода. Тарасу се приближи до Синд.

— Сарави е умна, но обикновено разбирам целта й, защото я познавам добре. Този път ме обърка напълно — каза тя. — Както и да е, аз нямам намерение да вдигна ръка срещу нея.

— Хайде да отидем да се посъветваме с Трирл.

Синд обгърна раменете й и леко я побутна, така че да минат встрани от групата, събрала се около Марзак.

— Ще поговорим после — каза му той, като усети намерението на принца да тръгне към тях.

Джорхите ги очакваха пред главния вход на двореца и мълчаливо ги поведоха към залите си. Трирл се изтегна в любимата си ниша и разпери криле с въздишка.

— Да хвърля ли пръчиците? — услужливо подметна Кокорл, който се мотаеше нерешително насам-натам.

— Не, този път аз ще го направя, защото случаят е по-особен — каза старият джорх и бръкна в торбата. — Щом имаш рядкото желание да свършиш нещо полезно, донеси напитки и се постарай да не се пречкаш излишно.

Кокорл се втурна в съседната зала и усилено задрънча с прибори и чаши, изпускайки половината на пода, ако се съдеше по вдигания шум. Трирл затвори очи, засъска и затрака с купчинката.

— Тарасу — обърна се Синд полугласно към нея, — надявам се не мислиш, че това са прословутите планове на Иргут да ви освободи, без да разгневи крал Аргам?

— А какво друго да мисля? Не виждам по-добро обяснение за този невероятен ход, който ни изправя една срещу друга.

— Аз имам това обяснение, но едва ли ще ти хареса — измърмори Синд. — Кажи ми, има ли тя причина да те мрази?

— Да ме мрази ли? Та ние сме израснали заедно! Майка й ни отгледа като сестри, защото моята беше умряла — каза тя. — Заедно учихме в Храма до пълнолетието си и след като аз не можех да бъда вече жрица на Йали, щяха да изберат нея. Тогава Иргут я отвлече.