Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Точно това притесняваше и Синд. Като че ли трябваше да приложи повечето си умения, за да заблуди нея. Очакваше го доста напрегнат и изнервящ флирт. Ишанг също се измъчи в кабинета на Дорн, който го подложи на безброй проби и тестове. Ахкаше тихо и се почесваше при вида на резултатите, като се объркваше все повече и повече. Когато се убеди, че на пациента му липсват всякакви способности за метаморфоза, той изблъска настрани купищата прибори и уморено разтърка очи.

— Не знам на какво си бил подложен, момчето ми, сега все едно си друг човек. Бих дал всичко, за да изследвам какво и как точно е станало, но ти се нуждаеш най-вече от почивка и затова съм принуден да те оставя на спокойствие.

— След колко време ще стана пак същият?

— Със срам признавам, че не мога да ти отговоря. Твърде е вероятно да останеш такъв, какъвто си сега — той помълча и внезапно добави колебливо: — Може би в крайна сметка това ще се окаже добро за теб — да бъдеш като всички останали.

Ишанг го погледна с добре изиграно учудване, но вече беше уверен, че приятелските чувства на доктора към Синд са истински и не той е човекът, когото търсеха. Всъщност, хораят почти знаеше истината, но щеше да остави Синд сам да стигне до нея.

— А сега си тръгвай бързо, преди да ме е обзела наново изследователската страст и да те замъкна в залата за дисекции — пошегува се Дорн. — И не се мяркай насам, докато не се почувстваш добре. После ще ми паднеш в ръцете, за да експериментирам върху теб, както си знам.

„Едва ли някой освен него и Императора се осмелява да се отнася така със страшния кенселастър, но той е държал в ръце крещящото и напикаващо се пеленаче, когато са го донесли в двореца, така че може да си го позволи. На колко ли години е сега?“ — замисли се Ишанг и реши, че са доста много.

Главното беше, че докторът отпада от заподозрените и можеше да каже това на Синд. Макар да нямаше опит, Ишанг вече уверено се движеше по правилата на живота, който Синд беше водил. Когато седна в Овалната зала, изпита усещането, че не за пръв път присъства тук, където се вземаха решенията, засягащи огромен брой човешки същества, жители на Империята. Съветниците по военното дело, финансите, селското стопанство и другите важни сфери в управлението на Империята съвпадаха с описанието на Синд до съвсем малки подробности — включително притесненото покашляне на съветника по етническите въпроси и смешният, наподобяващ граблива птица профил на икономическия корифей.

Целта на заседанието беше да се обсъди инспекцията на Императора, отложена до връщането на кенселастъра, за чието провеждане вече нямаше пречки. Харамон щеше да замине, като вземе със себе си двама от второстепенните съветници и повери имперските дела по време на отсъствието си в ръцете на останалите от тях, начело с тримата кенсели. Най-голямата отговорност падаше върху тях и Ишанг увери Кантайрофекса, че не се чувства толкова зле, за да не може да изпълнява задълженията си. Лайал посрещна с мрачен вид това изявление, а Боргън, който през цялото време ровеше мълчаливо и усърдно в камара видеодискове, извика радостно малко преди да приключат и ги застави да изгледат дълъг списък пратки за неотложните нужди на лабораторните центрове в инспектирания район. Императорът доброжелателно го изслуша докрая и нареди на заминаващите с него съветници да вземат отношение по въпроса, след което изключи проекцията си. Ишанг намери Синд, притиснат в ъгъла от тълпа царедворци, между които преобладаваха възхитените дами, и го измъкна оттам за голямо неудоволствие на компанията.

— Човек би помислил, че досега не си се радвал на такова внимание — подметна той.

— И няма да сбърка. Винаги съм се отнасял прекалено сериозно към задълженията си, а сега се чувствам някак си отменен, успокоен и в крайна сметка — нелошо.

— Кантайрофексът тръгва на обиколка съвсем скоро — каза високо Ишанг. — Чудя се дали и този път ще организира големи забавления по случай отпътуването си.

— Както разбрах от разговорите, тук е твърде скучно за отбраното общество и всеки повод за празнуване е добре дошъл. Смятам да присъствам и аз, ако не възразявате, уважаеми кенастър.

— Достатъчно съм болен, за да пропусна всичките, но не бих ти попречил да се веселиш. Няма да имам голяма нужда от теб — каза Ишанг и се улови, че сякаш наистина великодушно дава разрешение за почивка на свой служител.

„Когато се вживееш в измислиците и ги повтаряш достатъчно дълго, те имат неприятната склонност да се превръщат в нещо трудно различимо от истината“ — помисли си той, цитирайки свободно пасаж от Свещените книги.