Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— За съжаление няма да се видим скоро. След това неизбежно посещение, смятам да остана в къщи, докато си възвърна формата — обясняваше хораят с неопределена усмивка, доста далече от съжалението.

— Много жалко наистина — каза кенархът със задоволство, а и Боргън не изглеждаше, че ще страда от продължителното отсъствие на Натх.

— Щом такова е мнението на доктор Дорн, значи трябва да го послушате — измънка той и пак се зарея в неизбродимите дебри на научната мисъл, което вероятно беше причина за постоянно неадекватното му държание.

— Все още не съм бил при уважаемия доктор, но не вярвам да има нещо против решението ми да си почина.

Ишанг повика Синд и го представи на двамата с предълго обяснение за присъствието и заслугите му, с което досади на Лайал и го раздразни. Боргън се задоволи да се изсмее доволно няколко пъти на съвсем неподходящи места. Накрая успя да слезе на земята дотолкова, че да попита тихо кенарха кой е този младеж до Синд Натх, когото не може да си спомни, макар че сигурно го познава. Лайал подбели очи и изръмжа нечленоразделно през стиснатите си зъби, но Академикът така или иначе вече бе забравил въпроса си.

Проблемът при общуването с него беше, че извън това, което го интересуваше, той се държеше меко казано странно и отчайващо. Изискваха се време и усилия, за да му се обяснят елементарни житейски неща. Дори да имаше склонност към такива прозаични и досадни неща като заговори, едва ли щеше да съсредоточи вниманието си така, че да запомни какво се иска от него. По тази причина Синд отдавна го беше изключил от кръга на заподозрените. Никой не би могъл да се преструва толкова продължително и успешно на разсеян до невменяемост, а точно това качество на Боргън беше натежало в негова полза, за да стане един от тримата доверени съветници на Харамон.

— Направо не е за вярване, уважаеми кенастър! — изказа се Синд достатъчно високо, за да бъде чут от всички желаещи. — Вече имам три покани за неофициални събирания, една за пътуване с балони над Оазисовия пръстен в Мохиха и предложение да се опознаем по-задълбочено от приятната дама с татуиран паяк на лявото рамо.

— Тази там ли? — хораят я огледа, а тя се усмихна дружелюбно в отговор, показвайки инкрустираните диаманти на резците си — Струва си да се сближи човек с лейди Хаива, ако е любител на силните усещания и опиати, но когато нещата опрат до яздене на диви гронги, хубавите чувства неимоверно охладняват.

— Сигурно — Синд машинално опипа левия си хълбок, където го беше ритнал гронгът, след като успя да го събори от гърба си на земята, и така засили склонността му към спокойните забавления.

Мелодичен звук на гонг и синьо сияние в прозрачната колона до тях прекратиха разговорите и очите на всички се обърнаха към триизмерната проекция на Харамон, която се появи вътре.

— Аета, Кантайрофекс! — отначало тихо, а после все по-силно прозвучаха приветствени възгласи, сливащи се в многогласен хор.

Императорът махна леко с ръка и ги прекрати.

— Търся кенселастъра, забравих да кажа, че свиквам съветниците след един час в Овалната зала. Натх, след прегледа ела там!

Говореше на Ишанг, но погледът му беше вперен в Синд, който побърза да се развълнува и смутено запристъпва от крак на крак. Добре се вживя в предполагаемите си усещания и успя да се изпоти наистина.

— Твоят спасител има благонадежден вид — сухо каза Харамон и прекрати огледа. — Не се съмнявам, че ще му се отплатиш подобаващо за заслугите.

По тона му личеше, че е раздразнен от никому неизвестното протеже на кeнселастъра, така че Ишанг побърза да го разведри.

— Съмнявам се дали ще имам нужда от службата му при мен, Велики Кантайрофекс, но ще се постарая да го възнаградя богато, преди да си замине.

— Ти решаваш, Натх — образът в колоната изчезна сред наново възобновените нестройни възгласи.

— Мисля, че те одобри — каза Ишанг.

— Не съм на себе си от радост, император Харамон ме забеляза! На Цаладия няма да ми повярват, когато им разкажа всичко, което съм преживял. Какви са изискванията Ви към мен за днес, гиан?

Простоватите маниери и старомодното обръщение, употребявано все още в някои изостанали крайща на Империята към пълноправния местен господар, предизвикаха слаб смях, примесен със симпатия. Лейди Хаива запляска с длани и развя розовите пера в косите си.

— Преди да отида в Овалната зала ще мина при Дорн, а ти си свободен да правиш, каквото намериш за добре. Ще те извикам, когато свърша — Ишанг сниши гласа си. — Дамата с перата няма търпение да те оставя под нейна опека, но ми се струва, че въпреки страстта си към главозамайващите медикаменти, е запазила достатъчно от нещото, наречено интуиция в смисъл, че открива познатите скъпоценности и в необичайна обковка.