Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Ето го — кенархът разтвори дрехата си и показа малкия белег над сърдечната област. — Неголяма капсула, но достатъчна.

— И всички, включително детето, имате такива?

Синд си спомни неприятното чувство, което изпитваше с гривната-контролер на Ромиа — точно като жива мина с часовников механизъм.

— Лоялността ми при това положение е непоклатима — изкиска се Лайал, — но поне аз знам, че проклетото нещо е в мен, а други може и да не подозират. На теб и Боргън такъв стимулатор не е нужен, обаче кой знае? Предвидливостта е ценно качество.

За себе си Синд беше сигурен, че няма имплантация, защото често напускаше Франар и най-важното щеше да я усети при метаморфните си процеси, но за един кратък миг се почувства зле.

— Както сам разбираш, не съм за завиждане — кeнархът правилно оцени мълчанието му. — Програмата е някъде в компютърните мрежи, нямам представа дали е скрита между тези, управляващи спътниковите метеорологични системи, или в обслужващите градската канализация. Знам само, че насоченият сигнал може да дойде по всяко време и е сигурен, ако някой от нас се отдалечи от планетата. Ние сме затворници тук.

— Не знаех това, но нещата не се променят. Ако ме заведеш в хранилището, Императорът може би ще те унищожи, забележи — само теб, а ако не ме заведеш, ще умрете всички със сигурност.

— Колко време си ни дал?

— До изгрев слънце.

— Ще стигне, за да се синтезира антидот в Централните лаборатории.

— Да, ако някой знае какво става, а ти няма да излезеш оттук жив и да обясниш. Докато си побъбрим с теб още малко, критичният момент ще мине и аз оставам единственото ви спасение, примири се с тази мисъл.

— Защо ти трябват архивите? Можеш да научиш същото от Боргън.

— От него ли? Той е Върховен академик от двадесетина години и не е бил на този пост при раждането ми.

— И те имат документация. Там, предполагам, са описани обстоятелствата около експеримента, довел до генетичното ти увреждане, а има вероятност да научиш и други любопитни неща.

— Ще последвам съвета ти да намина при Боргън, но след като вече съм тук, нищо не пречи първо да погледна имперския архив — твърдо каза Синд, който блъфираше.

Изпратените вчера плодове бяха безвредни, така че той се намираше на ръба и всеки момент можеше да се провали. Срещата му с Лайал не вървеше, както беше мислил. Макар и да го мразеше, кeнархът започваше да му изглежда все по-невинен.

— Може ли да нагласиш нещата, все едно че си проникнал вътре без моето съгласие? — предаде се Лайал. — Като те заведа там, ме завържи, удари или убий, ако ти харесва повече, така има вероятност поне семейството ми да избегне гнева на Харамон. Ти също ще го понесеш с пълна сила, но ми обещай, че каквото и да стане, ще защитиш близките ми. Знам, че държиш на думата си.

— Имаш я, въпреки че не разбирам вече нищо — вдигна ръка Синд. — Най-върлият ми враг залага на моето благородство, изключително невероятна сцена, направо да се просълзиш от умиление. Ще искам от теб пълно съдействие в замяна на това обещание. Ти ли организира събитията на Ромиа и повреди кораба ми?

— За какво говориш, нали мисията ти завърши успешно? — учудването му беше непресторено.

— Имаш ли нещо общо със смъртта на родителите ми?

— Ще научиш всичко — сухо отговори кeнархът. — Аз ще изпълня моята част от споразумението — да ти осигуря достъп до документите и ще ме оставиш на мира. Направил съм, каквото е било необходимо, после ще прецениш сам вината ми.

— Добре, обличай се и да тръгваме веднага! — нареди Синд.

— Само един въпрос. Този човек, който се представя за теб, да не е случайно твоят брат?

— Той е.

— Поразително! Било е толкова невероятно да оцелее, колкото и да се срещнете после — закиска се Лайал и стана от леглото.

Сизал я прие в кабинета си, където доскоро беше диктувал нещо. Купчинката листове с още незасъхнало мастило вероятно бяха писма до управителите на провинции, уведомяващи ги официално за смъртта на краля и избирането на Сизал за регент от Кралския съвет на благородниците. Той си придаде печално изражение и стана да я посрещне, протегнал ръце към нея. Тарасу стисна зъби и се остави да я прегърне покровителствено.

— Колко жалко, че те посрещаме с такава съкрушителна новина още от прага, дете мое! — каза той тъжно. — Уви, нашият крал и твой баща не е вече между живите. Той не беше здрав, когато ти замина, и продължи да отпада, докато настъпи краят. Знаеш, че се беше поддал на изкусителното и опасно въздействие на Елексира на Божественото спокойствие.