Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Следващите дни до заминаването на Харамон, Ишанг прекара в жилището на Синд. Поддържаше физическата си форма с упражнения в спортната зала на своя домакин, който се мяркаше рядко, щастлив да използва пълноценно преимуществата на новото си битие. Лайал почти не му обръщаше внимание и Синд все повече се съмняваше, че той е в дъното на случилото се на Ромиа и Тарис-1. Не можеше обаче съвсем да изключи възможността канархът да се преструва майсторски. Проведоха един неподслушван разговор с хорая, след като Синд уж случайно се срещна с него в „мъртвата зона“ — късо отклонение на коридора, защитено от наблюдаващи устройства. Действията им щяха да започнат веднага, щом Кантайрофексът напусне Франар. Синд трябваше да принуди Лайал да го заведе в подземното хранилище на архивите и там да изстиска от него всичко, което той знае.

Императорът отпътува шумно, а веднага след това Синд тръгна за неколкодневния полет с балони над Мохиха. Под благовиден предлог напусна групата, малко след като се отдалечиха от Атанаморп, и без да губи излишно време се запъти към жилището, което обитаваше Лайал със семейството си. Канархът вече предчувстваше почивката си след вечерната чаша мляко с няколко капки нама, затова се стъписа, когато на вратата на спалнята си видя досадния дръвник, приближен на Синд Натх.

— Кой ви пусна тук? — извика той ядосан и се втренчи в него.

— Дойдох да ви съобщя нещо, което ще ви заинтересува — невъзмутимо обяви нахалната особа. — Може ли да седна?

Без да дочака отговор, той включи една силова плоскост близо до леглото му и се разположи там.

Ръката на Лайал се плъзна върху бутоните. Вече се разяряваше от безочието му, въпреки че беше и заинтригуван.

— Аз подбирам времето, в което да чуя интересуващата ме информация — ледено каза той. — Сега охраната ще ви изхвърли и помислете навън как да се свържете с мен по приличен начин.

Трябваше да му даде урок по добри обноски, преди да го изслуша. Все още никой не идваше, а широката ехидна усмивка на госта започна да му изглежда извънредно и обезпокоително позната.

— Погрижил съм се да разговаряме на спокойствие, уважаеми кенарх. Не бих искал някой да прекъсва занимателната ни беседа с дрънкане на прибори или оръжие.

— Синд Натх! Но ти в момента… — Лайал погледна образа, който се появи в екранчето на гривната му и тъжно поклати глава. — Според уредите, обектът с твоята идентификация спи непробудно и не е напускал дома си от часове, но според усета ми това си ти.

— За мен е нормално състояние да се намирам на две места едновременно — изсмя се посетителят. — Няма смисъл да се правиш на изненадан.

— Има ли възможност да си наистина чужденецът, под чиято външност ми досаждаш?

— Никаква — Синд доби обичайния си вид за миг, колкото да го увери. — Ти знаеш много добре какво става.

— Нямам представа за какво говориш, но знам, че си способен почти на всичко. Какво искаш от мен?

— Добрият Лайал, както винаги прям и настъпателен — подигра го Синд. — За да не губим време, ще ти кажа накратко. Заведи ме в хранилището на архивите, в секретния отдел!

— Само това ли? — изсмя се саркастично Лайал. — Абсолютно изключено, забрави го!

— Не бих го направил, защото ти ще обмислиш внимателно отговора си, така че да бъде приемлив.

— И какво ще ме спре да извикам охраната? Отдавна съм престанал да се боя за живота си — в гласа му наистина нямаше страх и Синд разбра, че той не се преструва.

— За твоя — не, но какво ще кажеш за синовете си и внука? Малкият Зир е много приятно дете, не е наследил проклетия характер на своя дядо.

В очите на кeнарха проблесна разбиране.

— Какво си направил? — попита той глухо.

— Кошницата с редки и скъпи плодове, получена вчера, беше от мен. Осведомен съм за вкусовете и предпочитанията в дома ти и се постарах никой да не може да устои на изкушението.

— Впръскал си вътре някаква гадост, от която ще умрем, ако не направя, каквото искаш. Антидотът е у теб.

— Нямам какво да добавя.

— Защо мислиш съм един от тримата доверени? — с презрение в гласа попита Лайал. — Нито съм завеян като кeнселдоратора, нито самотно чудовище като теб. И защо, откакто съм на този пост, никой от семейството ми никога не напуска Франар?

— Кантайрофексът те държи с нещо… — сякаш завеса се раздра пред очите на Синд. — Теб и близките ти.

— Долните номера са ефикасни и без да претендират за оригиналност.

— Нищо не знам за това и съм учуден, защото аз съм специалистът — каза Синд. — Положително е имплантиран уред с разрушаващ заряд, дистанционно управляем.