Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Пътят на всички кораби за столицата минаваше през множество трансферни площадки подобни на Шарп 103, гъсто разположени в околното пространство. Координатите им заедно с актуализирано разписание на регулярните рейсове бяха поддържани в компютрите на всички космически съдове, оборудвани за хиперпространствени преходи. За Франар можеха да заминат само пътници със специално разрешение, след като оставеха частните си транспортни средства на станциите. Придвижването им дотам ставаше с класически планетарни совалки, за които трябваше да се снабдят с билети. Товарните съдове имаха отделни, строго контролирани бази. Около Франар се издигаше невидим защитен пояс, в който изгаряха погрешно или умишлено озовалите се в неразрешена близост до планетата.

От кораба, приземен благополучно на 15-и док на Шарп 103, излезе процесия, която не биеше на очи, защото базата беше заливана непрестанно от тълпи странни и кошмарни особи. Съмнително беше крал Аргам да е съобщил за случилото се на Ромиа, като се имат предвид заповедите, които беше дал на патрулите, за нападение върху имперски служител, но Синд реши да напуснат кораба на две групи. Първо той, Тарасу и Кокорл, а след известно време — Ишанг и Азман, който да уреди процедурите около зареждането с гориво. Ако някой от персонала на 15-и док наблюдаваше „Хаврия“, само по себе си изключено поради свръхнормалната им натовареност, би видял отвътре да излиза млад мъж с добре поддържана физика и увереното държание на човек, пребиваващ не за пръв път тук. Същото не можеше да се каже за момичето с него. Плахият й стъписан вид, небрежната прическа и простият униформен гащеризон, издаваха бедността и невежеството на затънтените области на Империята. След тях подскачаше доста едър хиртел — четириного, което фигурираше в краткия списък на домашни животни, допускани от санитарния контрол.

Като изчакаха да намалее опашката пред изхода, те преминаха митническите и паспортни формалности по много ексцентричен начин. Рошавият хиртел се изправи на задните си лапи пред гишето, надникна вътре и доволен от огледа, изтича нататък. Мъжът и момичето го последваха, без да показват документите си, а и никой не им ги поиска. Дежурният протегна очаквателно ръка към семейството, вървящо на няколко крачки разстояние зад тях, и спокойно продължи да изпълнява задълженията си.

— Знаех си, че ще се наложи да прибегнете до помощта ми — каза хиртелът, помръдвайки фините мустаци-антени около муцуната си.

— Млъквай, Кокорл! — изръмжа Синд и се огледа.

Шумът от стъпките и разговорите на пътниците изпълваше коридора. Допълваше го свистенето на товарните платформи от близката зала и никой не ги гледаше стреснато, чул репликата на животното. Влязоха в сектора, където бяха агенциите за отдаване под наем на кораби, и за да избегнат блъскането, се отдръпнаха в един от ъглите, оборудван с редица силови седалки.

— Ще отида да проверя кога могат да изпълнят евентуална поръчка.

Мъжът говореше на момичето, но хиртелът стоеше наострил уши. Поглъщаше думите му, като примигваше, и сякаш участваше в разговора.

— Не се отдалечавай, докато ме няма, за да не се изгубиш из залите — поръча Синд и изчезна в тълпата.

На скучаещата до тях екстравагантно облечена жена, с обръсната на концентрични кръгове коса и виолетови татуировки по бузите, й се стори, че хиртелът кимна одобрително на мъжа, след което се излегна в краката на момичето. Дамата трепна с напудрените си мигли и реши да заговори своята съседка.

— Много красиво и умно животно имате, госпожо. Отдавна ли е с вас?

Тарасу не беше в течение на висшата столична мода и се стресна при вида на превзето крякащото създание, което любезно разкриваше в усмивка изпилени остри зъби, намазани с яркосиня боя. Когато схвана, че това е богата дама, проявяваща интерес към Кокорл, тя се опита да се държи учтиво. Стараеше се да не поглежда нанизаното през хрущяла на носа й, изящно потрепващо костено украшение.

— Отскоро, но сме свикнали с него и ни забавлява доста — тя се опита да наподоби носовия изговор на събеседницата си, с характерни за елита на Империята удължени гласни.

— Прелестен е! — дамата се пресегна да го погали, но ръката й замря по средата на движението.

Хиртелът се прозя лениво и се отдръпна встрани, като я гледаше втренчено с жълтите си очи.

— Аз… извинете ме, но забравих да кажа нещо на съпруга си — тя стана рязко и отстъпи заднешком към главната зала.