Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Дали ще го усетим?

— Не се съмнявам, толкова съвпадения не могат да бъдат дело на случайността.

— Не е необходимо да съм Нарийто на Седемте вихъра, за да го разбера — съгласи се джорхът. — Значи ще се срещнем на Каскот, когато му дойде времето. А сега мисля да отскоча до трапезарията, ще приготвя нещо и за теб.

— А не, благодаря! Донеси ми, ако обичаш, някакъв стандартен набор от синтезатора.

— Синтетика, пфу! — изпръхтя Кокорл с отвращение. — Изглеждаш ми, като че ли си намалил нормалното си тегло, скелетната ти конструкция се очертава вече под кожата.

Той посочи изпъкналите скули на лицето му и изпръхтя неодобрително.

— Нуждаеш от нещо питателно. Какво ще кажеш, да направя ли специално за теб няколко добре опечени пържоли с гъст лютив сос?

— Задължен съм ти за грижите, но по-добре ми донеси нещо синтетично. — споменът за готварските способности на Кокорл беше прекалено пресен.

— Сигурен ли си, че не искаш една сочна, препечена пър…

— Абсолютно — прекъсна го Азман. — Избери от менюто каквото ти хареса.

— Както искаш, човешките същества са учудващо неразумни понякога — отбеляза Кокорл и отиде да вечеря.

Ведът продължи да съзерцава екрана, докато острата миризма на изгоряло от кухненския блок достигна до командния отсек през люка, който Кокорл беше оставил незатворен, а придружаващият я дим нахлу на плътни кълба и го накара да се просълзи. Джорхът влезе, размахвайки лапа пред себе си, а в другата носеше поръчаните ястия във вид на желирани разноцветни купчинки.

— Включих абсорбаторите, но ще им трябва малко време, за да освежат въздуха — извинително каза той.

— Няма нужда да ми съобщаваш, че пак си повредил фурната — обади се Синд зад него.

— Така е, уредите ви за готвене са изключително чувствителни и неиздръжливи. Недоумявам как с несъвършената си техника летите в космоса и по какво чудо този кораб, на чийто борд се намираме, още не се е разпаднал на части.

— Какво се е разпаднало, горим ли? — извика Тарасу от коридора и се закашля от лютивия пушек — Авария ли има?

— Кокорл е готвил. — обясни Синд.

— Мога да си го представя, значи вече нямаме фурна.

— Затова пък имаме вечеря! — бодро каза джорхът.

— И кога ще може да се диша пак? — Тарасу сякаш не оцени по достойнство заслугите му.

— Няма да е много скоро — Ишанг се бе появил тихо като призрак от димната завеса. — Едва ли всичко това е само от някакъв си изгорял уред.

— Хубаво е, че сте тук всички, исках да ви съобщя нещо — каза Синд. — Кокорл, затвори да не влиза повече дим, този ни е достатъчен!

Джорхът натисна бутона и всички насядаха по местата си, докато вентилационната система изчисти помещението.

— Взех решение да не се връщам веднага на Франар. Това създава редица проблеми — никой не трябва да разбере, че съм близо до столицата. Имам малко работа с Ишанг на една друга планета и след като я свърша, двамата ще отидем в двореца на Харамон.

— Доколкото разбирам, ще пътуваме в три различни посоки, а корабът е само един — отбеляза Азман. — Освен това Синд ще се крие и няма възможност да използва служебното си положение.

— В никакъв случай — потвърди Синд. — Трябва да се справя като обикновен гражданин на Империята.

— Като беден гражданин — допълни ведът. — Скъпоценностите и фалшивите документи на Фил Канти, търговеца, са останали в Ромийската полиция, предполагам.

— Прав си. Трябва да се снабдя с нова самоличност, това струва пари, а в момента те са ми в крещяща липса.

— Горивото ще бъде почти на свършване след разходката ни из тези области. Беше предвидено да стигне до Каскот и се опасявам, че наличните ми 100 рагда няма да са достатъчни дори да заредим кораба — замислен каза Азман. — Мога да закарам Тарасу и Кокорл на Хонстел, Франар ми е почти на пътя, но за извънредното ви пътуване ще се наложи да наемете там друг кораб, за което също трябват средства. Освен това твърде вероятно е да почакаме на станцията. Ще има разходи за хотел, положително ще е необходим ремонт след задължителния технически преглед при зареждането, както и куп други неща. Какво ли може да се продаде оттук? — той се огледа.

— Аз имам само люспите по гърба си — изпъшка Кокорл. — И дори не разполагам със свястна опашка.

— На мен ми е останало това — Тарасу свали обиците си и ги постави пред Азман. — Не са скъпи, но все ще вземем нещо за тях.

Ишанг извади от джоба си торбичка и изсипа съдържанието й върху обиците, а ведът печално погледна купчината пред себе си.