— Малко е, но е по-добре от нищо. Все пак ще трябва да се разделя с някои резервни части от „Хаврия“, както и с част от излишното оборудване.
— Каква ирония на съдбата! — тъжно каза Синд. — Кенселастърът на Империята няма пари да плати престоя си в мизерния хотел на станцията и може да се наложи да краде.
— Чудесна идея — одобрително кимна Ишанг. — Ще ти помогна, изобщо не представлява трудност за мен да вляза някъде и да взема нещо незабелязано.
— А пък аз не трябва да правя дори това — въодушеви се Кокорл. — Хората с радост ще ми донесат парите си сами.
— Достатъчно! — смайването на Синд му придаде глуповат вид. — Просто така се изразих, нямам намерения да крада. Ще спазваме законите и е излишно да казвам, че няма да се манипулират човешки същества с психическо въздействие.
Тук той погледна ледено джорха, който се сви и прояви внезапен интерес към плуващите на екрана непознати съзвездия.
— Само в краен случай може да отнемем чужда собственост и то подчертавам, ако няма никакъв друг избор — допълни Синд след кратък размисъл, а ведът прикри усмивката си. — Но относно хипнозата и други психо-методи съм категоричен, обстоятелствата на Тарис-1 бяха други, сега вече — край!
— Исках да бъда полезен, но щом не става, добре! Чудя се само как ще се легитимираме на станцията — невинно вметна Кокорл.
— Не знам дали съм споменавал, но освен всичко друго съм доста добър лечител — намеси се Азман. — Досега не съм вземал нищо за помощта си, но ми се струва, че този начин за печелене на пари е честен и в съгласие със законите.
— Мога да пея и да танцувам — плахо се обади Тарасу.
— Чувствам се вече като член на пътуваща трупа — страдалчески констатира Синд и внезапно избухна в неудържим смях. — И то не най-бездарният от всички. Публиката обаче ще се разбяга, ако започна да се трансформирам насред някой площад и се боя, че представлението ми няма да бъде оценено.
— Хората не обичат ли да гледат необикновени неща? — попита Кокорл.
— Не мисля да го проверявам — отговори Синд. — След броени минути ще бъде докладвано на Кантайрофекса и той ще разбере, че съм пристигнал. Точно това искам да избягна, а има и друга неприятност — Ишанг.
— Какво за мен? — учуди се хораят.
— Там ме познават добре, а ти ще се разхождаш с моята физиономия. Трябва да проверим в лабораторията какво може да се използва, за да те дегизираме, и най-вече ще престанеш да се бръснеш. Брадата и белезите ти може да се окажат достатъчна маскировка.
— Имам едно предложение — обади се Азман. — Да напълним резервоарите си на някой столичен транспортен възел и после да ви закарам с „Хаврия“ там, където трябва да отидете, ако нашата компания няма да попречи на намеренията ви. После ще се върнем в околностите на Франар и всеки поема по пътя си.
— Не искам да ви замесвам, но идеята е добра. Може да дойдете, като изчакате на орбита завръщането ни с Ишанг. След това аз ще пристигна като кенселастър, а не криещ се безпаричен скитник, и ще мога да наема за всеки от вас персонален кораб, без да броя дребни монети или да си продавам дрехите. Ако се случи нещо с мен, вие ще занесете доклада ми на Императора и той ще нареди да ви осигурят необходимите средства. Благодаря ти, Азман, всички вие сте просто чудесни, ще се погрижа да ви се отплатя.
— Не съм правил и няма да направя нищо, движен от желание за материални облаги — намръщи се ведът. — И така, къде ще ходим?
— На първо време ще увиснем точно до орбиталната база на Ромиа, откъдето така любезно ни принудиха да избягаме преди няколко дни — измърмори Кокорл. — И ще трябва ужасно бързо да поемем в друго направление.
— Не биха предположили, че ще се наврем сами обратно в ръцете им. Ще им създадем много емоции с появяването си, предимно неприятни — каза Синд. — Засега не е нужно да знаете къде отиваме аз и Ишанг, ще разберете, когато стане необходимо.
На междинната станция Шарп 103 цареше обичайното оживление и задръстване, характерни за централните разпределителни сателити, което докарваше диспечерите до психически сривове към края на смените им. Офицерът, получил изпреварващ сигнал за появата на „Хаврия“ в сектора за частни полети извън разписанието, успя да я смести в трафика, като я провря на косъм разстояние между две излитащи яхти и огромен екскурзионен лайнер, пристигащ от далечните провинции. Покрай тази маневра изскуба част от косата си, а след като „Хаврия“ и очуканият многоместен гигант се разминаха без сблъсък, изпи шепа хапчета.
Читать дальше