Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Намира се в жилищната част за обслужващия персонал, откъм страната на 23-и док. Съвсем близо е до изхода му и клиентелата е предимно от работещите там, но в замяна на това е евтино.

Совалката с маршрут Шарп 103-Атанаморп след малко щеше да отпътува по разписание за столицата и хората в централната зала се бяха увеличили. Скенерът на входа за дока на совалката беше изключително мощен, охраната подсилена, а митническите и санитарни пунктове за проверка, които не се виждаха оттук, положително бяха Сцила и Харибда. Франар беше защитена надеждно, подстъпите към нея се пазеха зорко, но вниманието към преминаващите в други направления беше очебийно по-ниско. Синд гледа дълго, докато откри входа за док 8. Оттам щяха да потеглят за сектора, където на звездните карти беше отбелязана планетата Кин, незабележима и безинтересна, далече от натоварените космически пътища и любопитството на властите.

За този район нямаше много пътници, скенерът беше стандартен и само един скучаещ офицер се разхождаше в кабинката си. Той се прозяваше широко и наместваше от време на време оръжието на кръста си. Личеше си, че желаещите да отидат там не бяха проверявани особено строго и поне на тръгване щяха да минат без някой да ги притеснява. Те се качиха на ескалатора за долното ниво, където бяха пръстенообразно разположените жилищни и търговски зони. Когато минаха до табелата, маркираща пътя за 23-и док, хиртелът силно изскимтя. Там примамливо мигаше рекламен надпис, посветен на ресторант „Опал“, и бавно дефилираха холографски изображения на специалитетите в менюто. Кокорл се беше загледал в тях с копнеж и като че ли нямаше намерение да се отклонява в друга посока.

— След като се разходим до източната част, ще се настаним в пансиона, ще изчакаме Азман и Ишанг и всички отиваме в „Опал“. Не и преди това! — натърти Синд, говорейки твърде високо.

Няколкото души в коридора го изгледаха учудено, после се обърнаха към момичето, което стоеше встрани със спокойно изражение и нямаше вид, че се нуждае от толкова настойчиви напомняния и команди. Рунтавият хиртел, пулещ се в рекламите над една от вратите, размаха вяло опашка и се приближи до господарите си, след което в мир и сговор младата двойка и животното продължиха да вървят към източната зона.

— Как премина проверката? — поинтересува се Тарасу, докато чакаха да им сервират, което нямаше изгледи да стане скоро.

Посетителите на ресторанта бяха многобройни и шумни, така че те едва се чуваха един друг, свити в един ъгъл около малкия силов плот на масата. Пространството беше толкова тясно, че си блъскаха коленете при всяко раздвижване и настъпваха хиртела, неуютно сврян на пода до тях. Не мислеха да протестират, защото беше чудо, че намериха дори тези места. Точно по това време се застъпваха две смени от дока и заведението пращеше по шевовете от изгладняла тълпа работници. Съдържателят едва смогваше да програмира синтезаторите с валящите поръчки.

— Преровиха „Хаврия“ основно — отговори Азман. — Ако имаше как, сигурно биха се пъхнали да хвърлят един поглед и в реактора. Изглеждаха тъжни, че не могат да го направят лично и трябва да се доверят на показанията на уредите си. Толкова много нарушения ли има, че да си заслужават тези сложни процедури?

— Ще се изненадаш, ако разбереш колко е тежка и отговорна работата им — каза Синд. — На денонощие залавят цели групи незаконни имигранти, както и контрабандисти на различни неща, като започнеш с фосфорен грим за лице и свършиш с оръжие.

„Също така платени убийци и душевно болни атентатори“ — допълни той мислено.

— Ти ли отговаряш за контрола на сателитите? — попита ведът.

— Всички рапорти се пресяват и се извлича по-важното от тях. Отчетите са като холовизионен филм, даже подозирам, че авторите на доста нашумели сериали просто са платили, за да презапишат някой рапорт на Станционен контрол. Кога ще свърши техническият преглед на кораба?

— След няколко часа ще ни съобщят дали се нуждае от ремонт и за да не ни бавят, мисля да платим веднага на отговорника. Той ще вземе само половината сума, която бихме дали за официалната профилактика. Тя е напълно излишна обикновено, но могат да я протакат до безкрайност, ако сме неотзивчиви. Разбрах, че това е обичайната практика на всички станции от пръстена.

— Когато се върна, ще разровя тези гнезда на корупция и алчност — Синд помрачня. — От удобния си кабинет не съм забелязал покварата, която се шири под носа ми. Най-лошото е, че продажните служители уронват престижа на Кантайрофекса. Хората положително мислят, че това става с негово знание, но аз ще сложа край на позорните злоупотреби!