Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— При тази версия не бих се учудил, ако изпращате данъците си без да акостирате на станцията, предполагам в автоматични капсули. Санитарният контрол не би ви разрешил да кацнете.

— Предупредени сме, че ако решим да го направим, ще ни изпарят от разстояние — потвърди Ишанг. — Шлеповете с руда престояват двоен карантинен период и ги изследват обстойно, преди да бъдат препратени.

— А какво правите със случайните посетители? — попита момичето.

— Ако не ги стреснат показанията на уредите в официалния и единствен космодрум и са толкова нахални да се разхождат без разрешение, имаме подобаващ начин за посрещане — каза хораят. — Съветът на Старейшините поддържа няколко бази, оборудвани с въоръжение последен модел.

— Значи въпреки начина си на живот, сте отстъпили пред техническия прогрес? — обърна се към него Азман.

— Само доколкото е необходимо да оцелеем, обратното би било чиста лудост.

— Ако прекараме и следващия час в очакване да ни сервират, накрая ще отида да изям собственика — обади се изпод силовия плот Кокорл. — Може пък това да повдигне нивото на обслужване.

— Едва ли — Синд се наведе и го погледна. — Искам да те предупредя предварително, за да не бъдеш неприятно изненадан и да изразиш шумно разочарованието си. Това заведение е евтино и неслучайно е така.

— Знам че е евтино, какво от това? — прозя се джорхът. — Този дълъг и засукан увод ми говори, че следва нещо особено отвратително. Казвай спокойно, ще се постарая да съм въздържан.

— Става дума за холорекламата в началото на сектора и тази до заведението. Всичките тези варени зеленчуци, печени птици, плодови сладкиши…

— Толкова апетитно изглеждаха, че докато си избера нещо от менюто, бях затруднен — облиза се Кокорл, но изведнъж застина и го изгледа с подозрение. — Да не би това, което си избрах да поръчам с толкова труд, да е свършило?

— Мисля, че могат да приготвят всичко, което са обявили, не е там въпросът.

— Е, останалото ще го понеса — успокои се джорхът и пак се прозя. — Продължавай.

— Когато старецът на космодрума спомена „Карани“ и „Трит“, имаше предвид, че хранителните качества там и тук са еднакви, но има една съществена разлика, освен цената естествено. Бифтекът там си е бифтек, оризовата гарнитура си е гарнитура от ориз…

— Предполагам, че и солените шанси са си шанси със сол, както си му е редът — прекъсна го Кокорл. — Не виждам какво чудно и особено има в това.

Точно в този момент сервитьорка със златиста феерична туника донесе поръчаните блюда и внимателно ги нареди на плота. Подвоуми се и сложи голям пакет с разноцветна обвивка пред хиртела-Кокорл, който беше изплезил език от радост. Поставените до всеки чинии бяха увити във фолио с картинка на някакво ястие и с надписи отстрани, удостоверяващи автентичността на съдържанието. След развиване на станиола, вътре се оказаха зърнести или желирани кубчета.

— Това се опитвах да ти обясня — каза Синд в отговор на възмутения поглед на хиртела, след като сервитьорката се отдалечи.

Пакетът на Кокорл съдържаше същите кубчета, но с по-големи размери.

— В евтините заведения храната е синтетична, само в луксозните сервират истинска.

— Какво правим тук тогава? Ами те — той посочи работниците, — не могат ли да ядат същия боклук в стаите си?

— Предполагам, че тук им е по-весело, освен това стандартните синтезатори не са програмирани да произвеждат алкохол и сервитьорки в прозрачни туники.

Джорхът изпръхтя и помириса блокчето пред себе си с отвращение, побутна го с носа си и го облиза предпазливо от едната страна. По намръщената му муцуна личеше, че дегустацията не го въодушеви.

— Мисля да се върна на първата си идея относно собственика, уверен съм, че след известна топлинна обработка ще изглежда по-приятен и вкусен — изпъшка той.

— Понасям черен хумор в повечето ситуации, но тази специално, когато се храня, не е една от тях — сряза го Тарасу — Яж каквото са ти поднесли и бъди доволен, че го има!

Синд прибра дисковете и четящото устройство и се залови с вечерята. Изядоха кубчетата си мълчаливо под акомпанимента на мрачното и предизвикателно мляскане на Кокорл.

— И това било столица! Така ли се храните на Франар? — обърна се той към Синд, след като обра с език остатъците в чинията си.

— Не, разбира се, аз все пак съм известен и богат човек, но Императорът не обича разточителството. Всеки втори ден е „синтетичен“, както за простолюдието, което няма друг избор, така и за царедворците. Той държи това да се спазва стриктно.