Снежана Неделчева - Звездата Аиел

В сумтенето си джорхът се постара да вложи безграничното си презрение към тези порядки.

— И вие ли на Кин сте „синтетични“? — обърна се той към Ишанг, чиито челюсти работеха механично, а по лицето му нямаше следи от никаква емоция.

— Хораите не си угаждат. Бих казал, че сме аскети в това отношение, но не използваме заместители и химикали, всичко е натурално — отговори той с безразличие.

— Добре, че съм заредил догоре фризера още от Тарис-1! — въздъхна джорхът. — При това положение не мърдам от кораба следващите дни. Кога ще се качим пак на него?

— Ако се отървем от прегледа, ще ни издадат разрешение за полет утре на обяд — отговори ведът. — Тази нощ и следващата сутрин ще прекараме тук.

— За стаите в пансиона и документите си опразних джобовете — каза Синд. — Вие как сте?

— Зле, парите не стигат за сметката по зареждането и подкупа за техническия контрол, затова уговорих с механиците от дока да купят част от резервното оборудване на кораба. Няма да получа истинската му цена, но сме в нужда и те диктуват условията. Важното е, че ще стигнем до Кин и обратно без проблеми.

— Това, което правите за мен, е повече, отколкото съм се надявал да получа от някого — каза Синд. — И в най-рискованите положения до този момент не съм забравял, че съм кенселастър. Сега за известно време бях никой от никъде и се чувствах толкова…

— Безпомощен — подсказа Тарасу.

— Да, освен това объркан и уязвим — кимна той.

— Е, ние те приехме такъв, какъвто си, направихме, каквото можахме за теб и приемаме благодарността ти — каза Кокорл. — А сега ще придружите ли останките на един зле нахранен джорх, за да ги положи в леглото си?

— Знаеш ли коя е най-съществената страна в живота на хиртела? — попита момичето. — Че си тръгва, когато решат стопаните му, и ги придружава той, а не те него.

— Много порочна практика, смятам да не се придържам към нея изобщо — заяви Кокорл, изправи се и се протегна. — Така наречените ми стопани и господари смятат ли да си тръгват или да изумя персонала в пансиона, като се прибера сам, взема ключа и си легна в стаята?

— Има ли някой още гладен? — Синд огледа останалите.

— Да — отговори джорхът, — но тук явно не е мястото, където може да се разреши този проблем. Вече копнея за „Хаврия“.

Фалшивите документи бяха добре изработени. Преминаха с тях безпрепятствено през входния контрол и напуснаха Шарп 103. На единствения приемателен транспортен възел в сектора Тритон с главен център планетата Ракс, пристигането им не предизвика вълнение. Само направлението на следващия им полет развълнува диспечера и той им прочете прочувствено нарежданията на санитарния отдел, отнасящи се до Кин, и справката за радиационния фон там, за да променят неразумните си намерения. Разбрал, че е безсмислено да ги разубеждава, той отправи към тях молба да закарат един пощенски контейнер дотам. След като получи съгласието им и прекъсна връзката, завъртя ръката си до слепоочието в изразителен жест и тъжно погледна колегата си.

— Горките хорица! Не може да помогнеш на някого, ако твърдо е решил да върши самоубийствени глупости.

С този коментар изрази разумното си становище по въпроса и се обади да нареди товаренето на пощенската пратка.

— Оставяш се изцяло в ръцете на хорая — каза загрижено Тарасу, издебнала излизането на Ишанг от командната зала.

— Болестта на професията ми е, че нямам пълно доверие дори на себе си, но изборът не е голям.

— Ще бъдеш сам сред цялата каста убийци и то без оръжие.

— Длъжен съм да спазвам техните правила. Оръжието няма да ми помогне, веднъж имах възможност да ги видя в действие.

Споменът за Ромиа и Зарал Вар го накара да се намръщи.

— Не се тревожи, той ще се върне невредим — обади се Кокорл. — Нищо не го заплашва долу, все едно че отива на разходка.

— Ти… — започна тя, но спря, забелязала торбичката с пръчиците до него. — Направо е чудесно да си имаш под ръка домашен оракул!

— Не винаги — каза Синд, имайки предвид Хайат. — Техният морал ги задължава да лъжат, за да те успокоят, нещо като лекарската тайна за поддържане на вярата у безнадеждни пациенти.

— Ако имаше нещо такова, изобщо нямаше да се обаждам — засегна се Кокорл. — Не ме бива много да лъжа приятелите си в очите.

— Извинявай, не исках да бъда груб — измърмори Синд помирително — Ти наистина ме успокои. Ще гледам да се върна колкото може по-бързо, няма да ви държа под напрежение.