Марин Найденов - Грешката на боговете е, че грешат

Хефест-Вулкан до него незабавно потвърди с глава. От ляво, Зевсът продължаваше да бълва змии с очи, плюс останалите ужаси на Вселената, които за щастие не познавах. Не му обърнах кой знае какво внимание. Свикнал съм да ме гледат по този начин. Иначе нямаше да съм наясно как да се държа. Сега знаех. Направих се, че не се отнася до мен.

Шестимата седяхме отзад наблъскани като сардели в консерва. Хермес, за назидание, а може би в стремежа си да настигне избягалия си речник, подгони така апарата, че се заклатушкахме. Видях Поаро да позеленява. Онези май ни бяха моделирали или там както се казва, с всичките ни недостатъци. Добре, че пристигнахме, в противен случай щяхме да сме с един по-малко.

Хермес, без да прави физиономии на досада, отвори пролука в обгърналия ни при движението непрозрачен купол.

— По дяволите! — изръмжа Мегре до мен.

На негово място щях да добавя — по дяволите, дяволите! Защото съществата, които виждахме, не се различаваха от тях. Само, дето нямаха рога и опашки. Всичко друго — копита, зъби, външен вид, си беше на мястото.

Това донякъде ме успокои. Почти дотам, че да се престраша и да се изхлузя от апарата, за да зяпна отново от изненада.

Сред дяволите прелитаха или се придвижваха пеша бели крилати човешки фигури…

Принадлежах към един народ, който е бил езичник и в езичеството, което ми помогна да се съвзема пръв. Захвърлих настрана ужасите на ада и рая и се заоглеждах. Намирахме се на нещо като площад, с някакво безформено подобие на паметник в средата, който гъмжеше от „дяволи“ и „ангели“. Не забелязах други средства за придвижване освен апарата на Хермес.

Около площада се издигаха сгради от неизвестни, поне за мен, архитектурни типове. Долу в тях, се виждаха различни видове магазини или там както ги наричаха посвоему. Земята бе застлана с мека непотъваща настилка, заобикаляща особено почтително паметника. Точно на границата между изкуствената материя и кръга от изсъхналата земя около него, лежеше тялото на дявол.

В началото го помислих за пиян, но веднага си спомних, че това състояние е присъщо най-вече за хората и се втренчих подозрително.

— Първият труп — подхрани подозренията ми с информация Хефест-Вулкан.

Всички настръхнахме и пристъпихме към трупа. На пет метра от него спряхме и… всеки според метода си на действие, се зае да го оглежда.

От страна на размотаващите се по площада ангели и дяволи бяхме удостоени с горе-долу толкова внимание, колкото обръщаха на паметника.

Всъщност не изпитвахме кой знае каква нужда, защото все повече и повече се задълбочавахме в ролята си на следови кучета, точно това, което се искаше от нас.

Холмс стоеше до трупа и зорко оглеждаше земята около него. Според мен напразно. Малко неща имаше за гледане. Поаро, застанал от другата страна, стрелкаше с очи ту трупа, ту паметника, сякаш се надяваше те да му отговорят.

Трупът лежеше по очи, с изпъната дясна ръка и леко сгънати крака. Другата му ръка бе затисната отдолу. Това беше най-същественото. Починалият не беше се гордял с особено висок ръст. Още преди ми направи впечатление, че освен фантастичната си уродливост, и ангели, и дяволи, имаха почти един ръст. Средният не надвишаваше метър и четиридесет.

По гърба на трупа не се виждаха рани. Марлоу приближи и спокойно го обърна. Същото важеше и за гърдите. По лицето на „дявола“ бе застинала сатанинска усмивка, която накара Мегре да изсумти в лулата си, а Марлоу малко да отстъпи. Аз, да не остана по-назад, се задавих в дима на цигарата си. Само Еърт продължи да го гледа невъзмутимо.

— Следи няма… — каза Холмс. Гласът му непривично трепна. — Изглежда мистериозно.

— Погрижили сме се и за това — изгърмя Хефест-Вулкан зад нас.

Обърнахме се. Двойката гиганти стоеше чинно на разстояние от нас и ни гледаха, ако не с обожание, то поне с уважение.

— Погрижили сте се да няма следи ли? — равнодушно попита Марлоу.

Зевсът го изгледа раздразнено и направи движение към кръста си. Помислих, че още секунда и ще последва нов труп, този на Марлоу, но се оказа съвсем друго.

От апарата на Хермес изскочи еднометров паяк и като любезно даде път на няколко пешеходци, дотопурка до трупа и се зае с някакви неразбираеми манипулации около него.

— Кибернетичен организъм! — посочи с очи паяка Еърт.

За наш срам ние го гледахме изумено и мислено го сравнявахме с паяка на страха у себе си. Май беше по-малък.

— От най-висок клас. Конструиран е специално за такива случаи — отговори Хефест-Вулкан. — В него е събрана цялата земна наука криминалистика. След обработката, интересуващите ви факти ще бъдат предадени незабавно.