Величка Настрадинова - Подаръци и благодарности

Матев преодоля стъписването си и попита Каспарян:

— Как ги дресираш? Спомням си, когато бях малък, един от тях ми носеше изгубените играчки…

— С търпение и обич — се усмихна загадъчно Каспарян, а Марта съвсем съзаклятнически и хлапашки намигна на котака.

После стана дума, че Каспарян /заедно с котака/ скоро ще се изсели при роднини в Америка, защото бил вече стар и сам.

— Стар ли? — много весело повтори думите му Марта, когато те с Матев се прибраха у дома.

— И сам?

— Жена му почина, нямаха деца — поясни Матев.

— Никак не е стар. Само се преструва. Разполага с хиляди пехи! Обзалагам се, че малко след „заминаването“ му ще се чуе за неговата смърт, а след това, някъде из Индонезия или Аляска ще се появи млад юначага, на име Каспарян, с котарак, който се казва Балтасар. Събитията на Схак са взели добър обрат. Могъщия явно е обезсилен. Звездоброеца изпраща на Каспарян енергия, а той поддържа връзката със Земята, защото му доставя удоволствие да служи на Схак, но да живее тук и, доколкото може, да помага на човечеството…

— И какво още ще съчиниш на тая тема? — със снизходителна усмивка я прекъсна Матев.

— Аз му говоря безпределни истини… а той… Нищо, мисли си каквото ти се ще. Важното е, че аз съм под тяхна закрила.

— Да не си животно от изчезващ вид?

— Аз съм нещо още по-ценно — човек от изчезнал вид. Устройството на мозъка ми е необикновено, при това аз знам да използувам възможностите му и… само дето нямах „защита срещу глупаци“. Не мигай нарочно и предизвикателно. Известно ти е, че най-сложните електронни устройства имат система, която блокира действията им при некомпетентна намеса и така ги предпазва от повреждане. На това му викат „защита против глупаци“. А аз най-сложното устройство на света, което на всичко отгоре може и да пее, бях съвсем беззащитна! Каспар и Балтасар ме наблюдаваха /отдавна аз ги усещах/ и преди да ме оставят да действувам сама, ми дават най-големия подарък — неприкосновеност. На мен ми предстои да попадам в най-необичайни положения, а тази защита ме прави неуязвима. Ще видиш. Отсега ще има да се случват… разни случки с мен… Ох…

Увлечена в речта си, Марта стъпи в рохкавата пръст край цветята и докато Матев успее да я задържи, тя се облегна върху розов храст, мъжът и с мъка я освободи от бодлите, а тя вдигна силно издрасканата си ръка и невъзмутимо продължи, като бършеше кръвта с кърпичка:

— Неуязвимият човек е готов на всякакви подвизи, като Ахил, като Зигфрид…

— А геройство ли е да вършиш подвизи, след като знаеш, че си неуязвим? Лично аз не уважавам застрахованите герои от божествен произход и с оръжия, изковани от боговете.

Матев доведе жена си до домашната аптечка и се зае да я лекува, Налепи я с разни пластири, целуна подред пръстите й и се опита да я похвали:

— Но ти си истински герой. Търпиш болки безропотно… и едва ли си неуязвима, щом и цветята могат да те нараняват.

— На мен, Матьо, ми е дадена защита срещу глупаци, а не срещу рози. Нали не трябва да ти разяснявам, че глупаците са много по-опасни от розите, защото розите бранят своята цялост, а глупаците не се бранят, а нападат и са готови да унищожат всичко, което не се вмества в рамките на тяхната глупост.

Отвъд разтворената врата на преддверието се зачуха ръкопляскания:

— Браво, Мартичка, браво! Чудесна реч произнесе, само не разбрах за каква защита против глупаци става дума.

— Нели! — викна Марта и изтича да посрещне приятелката си.

Доктор Жлебинска поднесе поздравления и подаръци, а огромния букет от рози задържа, и нареди:

— Дайте ваза и вода, сама ще се погрижа за цветята, макар че са съвсем безопасни, оранжерийни.

После изслуша с любопитство Мартините предположения относно Каспарян и котарака и се надигна от креслото:

— Я, моля, разведи ме из градината и, ако може, покажи ми гоя котарак.

В това време влезе Матев с бутилка и чаши в ръка. Поднесе аперитив и помоли: — Хайде да оставим тези фантасмагории поне днес. Марта така настойчиво ми внушава измислиците си, че понякога се чувствувам като участник в експеримент, за чийто добър край никой не гарантира. Марта много сериозно, отвърна:

— Може би имаш право. Може би не Нели, а този Каспарян си прави с мен опити, срещнал ни е, накарал ме е да се влюбя в тебе…

— А, не, не! — запротестира Матев. — Това е непоносимо!

— Не можеш да ме понасяш още отсега? — нежно и съкрушено рече Марта.

Матев потърси с очи помощ от Нели Жлебинска, но тя се усмихна коварно: