Величка Настрадинова - Междупланетните войни на Марта Матева

— Междупланетната война започва. Обикновено тръгва така…

— От къде на къде?

— Ами, в съзнанието ми възниква бе, Матьо!

— Като четеш по цяла нощ фантастични разкази…

— Не е от това. Както си сънувам и изведнъж някой казва: „Междупланетната война започва.“

Матьо взе бележника си, записа нещо и разсеяно произнесе:

— И какво?

— Кацна междупланетен кораб, ама имаше мъгла, та не се виждаше.

— Как разбра тогава, че е кораб и че почва война? У тебе, Мартичка, все има нещо недоизяснено.

Марта бавно изпи кафето си, намаза сладко върху кифличката и невъзмутимо обяви:

— У тебе пък всичко е неизяснено. И разказите ти са несмилаеми, й въобще научна фантастика не се прави като тебе.

— Последното ти изречение е неправилно. Я ме остави да закуся спокойно.

— Кой на кого не дава да закусва спокойно? И кой от кого иска идеи за космически разкази? Ще седна и ще си ги напиша сама!

— Няма да стане, Мартичка. Ти даже едно свястно писмо не можеш да скалъпиш. Мислите ти скачат като бълхи — извади от портфейла си писмо. — В Щутгарт, на площада седи някакъв цар във вид на паметник. На шапката му кацнал гълъб, само че жив. А може и да не е цар — не прочетох…

— Хич не ми е. Аз съм си певица. И всеки ме знае, че си върша добре работата. А на тебе къде ти е фантазията, та си се разписал фантастични разкази? Гледай си съвременната тематика.

Той изобрази страдание, като не пропусна да вдигне ръце към небето.

Тя си наля втора чаша кафе и продължи все така спокойно:

— Когато бях в Сидни, беше много интересно. Най-напред се появи луна. Започна да наближава, тоя път времето беше ясно и аз веднага видях, че не е луна, а космически кораб.

Той едва не се задави. Целуна я и провъзгласи:

— Марта! Без тебе животът ми щеше да е скучен като…

— …разказите ти…

Той отново впи страдалчески взор в небето и продължи:

— Помисли какво каза: „Когато бях в Сидней…най-напред се появи луна“…

— Е, какво? Така беше. После разбрах, че е космически кораб с твърде забавно устройство. И не ме спирай с твоите непоносими забележки, защото ще изгубя желание да ти разказвам. Корабът представляваше огромно светещо кълбо…

— Сфера.

— Не е никаква сфера. Абе, баш си беше кълбо!

Той реши да бъде ням като риба.

Тя изтича до детската стая и попита бавачката:

— Лельо Ано, що не дойдеш да пиеш кафе? То нали спи?

Бавачката остави плетката, настани се на масата, пи кафе и задряма, както й бе обичай.

— Интересното на това кълбо му беше, че хем беше прозрачно, хем светеше много ярко.

— Прозрачен източник на светлина!! — измърмори на себе си Матьо.

— Вътре се виждаха два цилиндъра. Един върху друг.

— Нали беше прозрачно!

— Сега ще ти обясня — тя взе молива и бележника му. Рисува и обяснява. — Това тук е цилиндър… но и това тук е цилиндър…

Матьо я загледа с весело снизхождение:

— „Но и това тук е цилиндър!“ „Тя е стара и дебела, но… грозна.“ Бубке, ще проговориш ли най-сетне на човешки език?

Бавачката се събуди и каза:

— А пък той днеска се беше разприказвал: „Буба лази, мам’пей.“

Матьо кимна многозначително: — Ще прилича на теб в словореда.

— Момчетата приличат на майките — се засмя безгрижно Марта. — И щом таз топка наближи земята…

— Нали беше кълбо? „Никаква сфера.“ Кълбо!

— То е топка, но не и сфера! Както искам, така ще си говоря! Кълбото изведнъж разпусна пипала. Бяха прави, съединени две по две, и се видя, че целият кораб се върти около себе си. Отначало не се забелязваше.

— Разбира се, трябва да се върти. За да се създава изкуствено земно притегляне… — важно отбеляза Матев.

— Хич не ме интересува какво се създава. И цилиндрите се въртяха в него — невъзмутимо продължи Марта.

— Те май приличат на тави тия цилиндри?

— Тави, само че грамадни и светят бронзовожълто. Тогава започна да ни обстрелва. От прозрачната повърхност захвърчаха светлинки като бенгалски огън. Аз се уплаших и ти казвам: „Бягай да бягаме, Матьо, че е напечена работата.“ Скрихме се под един огромен камион и хукнахме към концертната зала. А там ония си пееха хора на моряците от „Летящия холандец“. Аз влизам и им викам: „Какво правите вие, бе? Знаете ли каква междупланетна война има вънка?“ Пък те си пеят: „Йо-хо-хо-хоо, бурите зли…“