Величка Настрадинова: Благонравните

Марта Матева седеше и слушаше видеозаписа на монооперата „Ключ за Касандра“.

Тя сама изпълняваше тая опера от край до край.

Би трябвало да се предположи, че една близо петдесетгодишна дама, световноизвестна певица, ще слуша сериозно, съсредоточено и тайно ще си казва: „Това тук е направено превъзходно!“

Но стилът на Марта изключваше подобни действия. Тя пиеше кафе, вдигаше шум с лъжичката и досаждаше на мъжа си:

— Това според теб обой ли е или циганска зурна?… И чул ли си някога чисти корни, та и сега!

Матев не издържа. Стана и превключи телевизора.

— Щом се дразниш!

Марта бе готова да подеме кавга по тоя случай, но екранът до такава степен я изуми, че успя само да прошепне:

— Те ти, булка, Спасов ден! — и викна: — Ще го опухам! Ще ида и собственоръчно ще го опухам! Матьо, поръчай веднага билети за „Монте Алба“!

Матьо изумен загледа жена си. Тя посочи екрана зад гърба му. Той се обърна и видя… собствения си син. Двадесетгодишен красавец в екип на пилот от състезанията „Форум“.

Колата му — „Синият звяр“ — много подхождаше на стремителната му стойка.

Говорителят съобщаваше:

— И така, Борис Матев, новата изненада и новата надежда на „Форум“, ще стартира с номер единадесет, пръв измежду асовете…

Марта беше възмутена:

— Аз да не съм го пращала да става ас! Матьо, намеси се, моля ти се! Най-накрая баща си! Не мога да понеса тоя удар!

Матьо, за разлика от Марта, изглеждаше развеселен:

— Той е едно чудесно момче! Да не си помислила да му пречиш!

— Ще му преча, ще му преча, ще му преча! — заяви Марта. — Пратила съм го да става режисьор, а не шофьор!

— Когато ти съобщи, че ще членува в техния студентски клуб по автомобилизъм, ти не възрази…

— Не възразих. Но аз не съм му разрешавала да стави ас!

— Ти трябва да се примириш с факта, че синът ти вече е пораснал!

— Аз съм една нещастна майка! Моите деца не ме слушат! Къде е Мария?

— На покрива.

Поръчай билетите! Аз ще се разправя и с нея! Най-накрая една майка не може да понася всичко!

И Марта Матева се качи на покрива, където тринадесетгодишната й дъщеря разпростираше някакви антени и много сръчно запояваше разни пластинки.

— Остави веднага тия телове и клечки! Повече няма да позволявам своеволия в моя дом!

Момичето се усмихна на войнствения тон на майка си и се хвърли на шията и:

— Ти си ми най-хубавата майка! Ти няма да ми развалиш играта!

— Никакви игри повече в моя дом! Достатъчно ме разиграва брат ти.

Вместо да изрази учудване, момичето се разскача:

— Значи е успял!

— Успял! Аз ще го наредя! И той ще занимава света сьс себе си!

— Мамо, не бъди ревнива! — заумилква се момичето. — Не може само ти да занимаваш света със себе си!

— Аз не занимавам света. Той се занимава с мен!

Да. Правилно. Светът се занимаваше с Марта Матева и нямаше как да не се занимава, защото на следващия ден вечерните вестници публикуваха огромна цветна фотография, която доста хора изрязаха.

На фотографията разгневената Марта Матева водеше за ухото шампиона Борис Матев, а той се опитваше да целуне свободната й ръка.

Поместени бяха и изявления.

Марта Матева:

— Той има късмет, че закъснях и пристигнах след състезанието. Пет пари не давам за тия растения (сочи лавровия венец на гърдите на сина си), нито за разни лъскави гърнета (сочи златната купа „Форум“). Той или ще ме слуша, или ще има да си пати! Пратила съм го да става режисьор, а не — шофьор!

Борис Матев:

— Марта Матева е най-великолепната жена на света. Бих я обожавал даже и ако не ми беше майка. В нейна чест ще се откажа от спортната си кариера и ще се занимавам с професионалното си усъвършенствуване. Центърът „Атлас“ прие предложението ми да правя филм за Сиера Роха.

Марта Матева:

— Разбира се. Време е да се хванеш с нещо сериозно. Моите поздравления, сине, желая ти успех!

Мария Матева, или както я наричаха „малката Матева“ смачка вестника, после го оправи и хукна да търси баща си.

Той най-спокойно сътворяваше поредния си роман. Изуми се, когато чу:

— Татко! Мама е полудяла! Праща Борис на Сиера Роха!

Но преди Мария да успее да разясни на баща си за що се тревожи, Марта Матева благоволи да се завърне от „Монте Алба“.