Величка Настрадинова: Благонравните

Борис едва не изкрещя от нетърпение.

— Но къде са бегсите?

— Чакай малко де! Откъде се навъди това припряно младо поколение, ум не ми стига… — и затършува из гардероба.

Борис отчаян седна на пода с кръстосани нозе и опита да се успокои чрез самовнушение. В това време Марта весело възкликна:

— А, ето го! Дръж! — и подхвърли към Борис малко бронзово яйчице.

Борис го улови и чак след време успя да зададе въпроса:

— Ами ако не бях го хванал?

— Нечупливо е — небрежно го осведоми Марта. — Опитай, ще видиш.

— Ти си искала да го строшиш?

— А, не. Бегсите ме осведомяха. Освен това не гори, не…

— Как — бегсите? — не можеше да разбере Борис.

— Я си сложи ризата, уважаеми сине, вземи яйцето и ела при ония заседатели. Няма да обяснявам на всеки поотделно!

Появяването на Марта, Борис и яйцето в заседателната зала предизвика всеобщо смущение.

Марта се разсмя от сърце:

— Вие какво? Да не видяхте главата на Медуза Горгона, та се вкаменихте? На си ви яйцето. Търсихте бегсите — ето ги. Всички са вътре, до един.

И като се намести до председателя, с делови тон Марта обясни, че при бегсите процесът на размножаване може да действува и с отрицателен знак и както бегсите са могли да се размножат чрез деление и вадене на бронзови яйца от торбичките си, така са успели и да се приберат в това яйце. Е, ако на някого му се прииска да ги излюпи наново, може да ги постави при ниски темпераури и размножаването ще се повтори, но тогава тя лично съвсем няма да се меси в тая работа, нека бегсите изринат човечеството от Земята, щом на това човечество толкова му е умът.

Учените я гледаха омаломощени и съсипани. И тридесет пъти и зададоха въпроса: „Но как постигнахте това?“, преди Марта да свърши с усукванията си и да признае, че вместо да хитрува пред мечетата и да се преструва, че нищо не знае за тях, ги е събрала и помолила да й обяснят защо искат гибелта на човечеството. Бегсите изпаднали в смут и заявили, че нищо подобно не желаят.

— А защо тогава се размножавате като някакви си амеби, чехълчета или зелени еуглени? — вещо запитала Марта.

Тогава бегсите благонравно навели глави в рекли, че вече няма да правят така.

(Да, да, точно тъй било. Какво има за чудене?)

И за да демонстрират добрите си намерения, почнали да се смаляват, да се залепват едно за друго, да се скриват в яйца, които се прибират в торбичките и… тъй се стигнало до едно-единствено яйце.

Поразените учени предаваха яйцето от ръка в ръка, докато доктор Беля не им напомни, че от топлината яйцето се смалява и че преди да продължат заседанието, то трябва да бъде поставено на подходяща температура, за да се запази животът в него.

— Нищо му няма — ги „успокои“ Марта. — Аз колко време си го държа в гардероба.

— Какво?!! — недоумяващ и обезоръжен от невинния й вид възкликна доктор Беля.

— Може би искате да узнаете защо направих всичко това? — предизвикателно каза Марта. — Е, аз пък няма да ви давам обяснение. Да не съм длъжна? Оправяйте се сами. Но, повтарям, друг път няма да се хвана да убеждавам тия благонравници да се скрият. То, всяка благонравност си има граници.

— Но вие може би сте им навредили. Може би сте унищожили тези разумни същества, космически пратеници — заяви председателят.

— Хайде де! — присви устни Марта. — Вие да сте видели някой благонравен да загине? — и добави: — Най-много… да загине от благонравност. А това яйце, ако питате мен, по-добре да не стои на Земята. Знае ли се какви времена идат? Хем човеци, хем бегси, няма ли да й стане много на тая Земя и няма ли да се разклати от човещина и благонравност? На тая горкичка планета й стигат едни изчадия. Я, хайде, другите вие ги запилейте на Хермиона или на Палант. Доколкото съм осведомена, там температурите са подходящи за благонравни същества.

Заседаващите не скриха учудването си от осведомеността на Марта, а тя, свикнала да й се чуди светът, направи умопомрачителното си изказване:

— Уважаеми хора, аз ненавиждам дилетантщината, особено държа на висотата в професионализма и поради това се съмнявам във високия разум на някои професионалисти и следя според силите си доколко те го проявяват, за да мога по най-дилетантски начин да поправя грешките им — и си излезе, като остави учените да блъскат високия си разум в загадката: „Тая Марта Матева не е ли една от загадките на планетата? И не е ли време някои известни професионалисти да се занимаят със странните й вмешателства? Професор Жлебински твърди, че тя му дава идеи за епохални открития, Институтът за проучване на необяснени явления изтъква ролята й за разгадаване на тайните на Бермудкия триъгълник, дори самият доктор Беля изпитва небяснима нужда да говори с нея поне веднъж месечно непрестанно да слуша записи с нейния глас — това стимулирало творческото му мислене.“