Величка Настрадинова: Благонравните

— Момиченце, известно ли ти е, че подобни уредби са забранени със закон? — се разсмя съвсем не на място Марта.

— Да. Но законът е за пълноправни граждани. А аз съм малолетна.

Матев реши да смекчи тона си:

— Детенце, как успя да построиш подобна уредба?

— Конструктивните планове взех от библиотеката на дядо. Преди петдесет години те не са били тайна. А елементите, от които се състоят, всеки може да си купи от който и да е магазин.

Матев се умълча, потресен от безцеремонността на дъщеря си. Марта най-безгрижно й наля вишнев сок:

— Пийни, маменце, и говори. Много е интересно.

Малката Матева послушно изпи сока и продължи:

— От яйцата изскочиха нови „мечета“ и… въобще съществата взеха да се размножават. Заселиха ги на Сиера Роха. Доставиха компютри за връзка с животните и те проговориха с удивителна интелигентност. После за около два месеца научиха всички световни езици и наречия и захванаха да се „подмазват“. Това обаче не беше забелязано от учените, защото около тях и без това има твърде много подмазвачи. Учените се влюбиха в „мечетата“, нарекоха ги „бегси“, тоест „благонравни“. Думата взеха от някакъв речник за мъртви езици. И за почнаха да им угаждат. Бегсите искат ниски температури — готово. Искат информация за човека — готово. А за себе си говорят, че нищо не знаят и не помнят. Тогава доктор Беля се усъмни и ги подложи на масов хипнотичен сеанс. И се получи една адска история…

— Да не би тия „мечета“, вместо благонравни, да са порочни? — се усмихна снизходително Марта.

— По-зле! — заяви дъщеря й. — Те са бъдещи убийци Ще ме изслушате ли, без да ме прекъсвате? Оказа се, че бегсите са членове на чужда цивилизация. Представители на тая цивилизация са долетели тук в дълбока древност. Без излишно вмешателство са се запознали с човечеството, с жизнените условия и климата на планетата. После предвидили, че след не знам колко хиляди години на Земята ще има нов ледников период. Това им се видяло много изгодно. Те живеят при ниски температури. Предвидили още, че по това време човечеството ще изчерпи познатите му енергийни запаси, а новите енергии ще бъдат още в период на изследване. Тогава решили да да обсебят Земята за своите потомци. Посадили това бронзово яйце на едно нищожно островче някъде отвъд Тропика на Козирога, закътали го в ниска, но дълбока пещера и си отишли спокойни, че щом температурата на Земята се понижи, от тая дупка ще изпълзят първите представители на великата им цивилизация, ще се възползуват от безпомощността на човечеството и ще завладеят Земята. Но за зла участ, при експедиция, студентите на доктор Беля се наврели в пещерата да изследват някакви плесени и открили яйцето… Докторът го съхранил при ниска температура и… ма им помните какво ви говорих отначало?…

Матев обезпокоен гледаше ту жена си, ту дъщеря си и чакаше какво разрешение на въпроса ще му поднесат дамите, защото този разговор според него беше една не много мила шега и макар той да беше свикнал на подобно отношение (което донякъде подриваше авторитета му на глава на семейството) все пак надяваше се на благоприятен изход.

Само че, уви, уви, кризата се задълбочи, защото Марта на часа взе телефона и поиска да говори със сина си. Отвърнаха й, че Борис Матев с присъщата си устремност преди четиридесет минути се е отправил със специален самолет към Сиера Роха. Малката Матева се разплака:

— Аз съм виновна! Аз му разправих за тия проклети бегси!

Матев започна да я тупа по раменете, като че ли се е задавила и да я утешава:

— Чакай, детенце, спри, моля ти се! Може да си въобразяваш…

Но малката Матева не само не спря, но си позволи да викне на баща си:

— Щом не ми вярвате, поговорете с вашия приятел Белята!

Марта запази удивително спокойствие. Набра номера на доктора и попита с глас на отегчена русалка:

— Докторе, ще приемете ли да вечеряте с една стара и разтревожена жена?

Докторът замълча за секунда. Не защото не позна кой го безпокои. Заради Марта Матева той би отишъл да вечеря и в кратера на Етна. Не, не затова. Той просто пресмяташе за колко часа ще прелети Индийския океан. Но какво е Индийският океан за един безнадеждно влюбен мъж? И така… доктор Беля със закъснение от четиринадесет минути се появи на вечеря у Марта Матева.

Матев, забравил старата си вражда към този отчаян почитател на жена му, го посрещна като спасител.

Марта, блестяща и ухаеща, млада и привлекателна както винаги, му позволи да й целуне ръка, а малката Матева с изумление забеляза, че докторът е един много приятен на глед, силен, стеснителен и изморен мъж. Малката Матева дори си спомни някаква реплика от пиеса за Клеопатра, чийто смисъл беше, че разлика от тридесет години между мъж и жена, които се обичат, е незначителна. Лошото беше, че на доктора и през ум не би му минала подобна мисъл, още по-малко — в присъствието на Марта Матева.