Величка Настрадинова: Благонравните

Долетя комисия за разследване на случая.

В нейна чест изчезнаха четири мечета.

Пристигна специално обучен патрул. Той само успя да установи, че са се изгубили още осем мечета.

Съветът за опазване на Земята се разтревожи и изпрати специални представители.

По случай тяхното пристигане бе устроен нов атракцион: всички бегси пропаднаха, без да оставят и най-малката следа.

Комисиите се бяха събрали на съвместно заседание, когато в залата нахлу като пролетен вятър Марта и запита с отпаднал глас:

— А сега, след като ги няма бегсите, може ли да се изключи охладителната инсталация? Ще си разболея гласа на този студ.

Желанието й бе изпълнено.

Само след час Марта се отправи към брега в плажна рокля и с бутилка мараскин в ръка. Щеше да утешава сипа си, който не успя да завърши първия си филм и затова сега се разсейваше, като снимаше разни миди и рани.

— Стават ли за ядене? — попита Марта.

Борис се сепна.

— Тук е доста топло — констатира Марта, а Борис си помисли:

„Но защо тя говори баналности?“

— Днес за обяд ще има само телешко с грах — ськруши го съвсем Марта.

„Господи! — разтревожи се Борис. — Да не би сестра ми да е говорила истината? Да не би бегсите да влияят на човешката психика? И при майка ми да се е получил обратният резултат — най-ексцентричната дама на планетата да се е превърнала в обикновена женица, която мисли само за готвенето и времето?“

Марта безгрижно подритваше камъчета, размахваше бутилката мараскин и продължаваше с най-безличен тон:

— Готвачите получили световъртеж, прегорили манджите, от мъка се напили с мараскин… искаш ли и ние да си пийнем?

Ние пък защо трябва да се напиваме? — подозрително изгледа майка си Борис.

— И ние — от мъка. Мечоците ги няма, филмът остана недовършен, светът няма да узнае за нашите подвизи…

— Какви подвизи? — трепна Борис, приспаното неотдавна съмнение прерасна в подозрение и заграчи тревожно: „Тя както винаги е скроила нещо нечувано и сега пак се преструва на невинна. Тя дори не се преструва. Тя счита, че е извършила похвално деяние.“

В това време Марта отвори бутилката, отпи и се нацупи:

— Мараскин, та мараскин! Глупости. По-добре аз да си пия ментов чай. А ти, ако искаш, трови се с тая течност.

— Не ти ли е жал за мен? — предпазливо поде Борис. — И не е ли престъпление майките да дават алкохол на синовете си?

— Хайде да не говорим толкова откровено за престъпления — предложи Марта. — Впрочем какво точно е „престъпление“?

Борис усети студен повей в гласа на Марта. Посоката на разговора обещаваше стръмнини, пропасти, вулкани и земетръси. Той постла ризата си на пясъка, покани майка си да седне и отвърна, като я гледаше в упор:

— Например престъпление е да унищожиш живот.

— Чий? — поиска уточняване Марта.

Борис усети, че нагазват в безбрежните блата на човешките представи за ЗАКОНА.

Марта не мислеше да го затруднява:

— Ако индус убие крава — това е престъпление, ако член на племето керте убие човек — това е подвиг…

— И тъй — въздъхна Борис. — Ако учен, който е дал клетва да закриля живота на планетата, унищожи един непознат вид — бегсите, — той е престъпник, но ако Марта Матева стори това…

— Ти какво? Да не ти се ще да ме изкараш престъпница? Аз никакви клетви не съм давала. И щом искаш да знаеш, престъпление щеше да бъде, ако бях оставила разни видове да ми унищожават децата.

— Никой не ти е унищожавал децата! — скочи Бо рис.

— Ако не точно моите, пострадали са деца на други майки. Да не искаш спокойно да гледам тези безчинстват? Та твоите благонравни приятелчета искаха да попилеят и мен! А мен знаеш ли колко милиона години ме е създавала Земята?

— Ами тях? — със схванат от вълнение глас протеина Борис. — Тях някоя планета може да ги е създавала триста пъти по-дълго време. Те бяха с по-висше мислене от нашето, по-добре устроени, по-чувствителни и добри, те бяха благонравни!

— Ами да! От тяхната благонравност хората си губеха ума, а човечеството и без това не страда от излишък на ум!

— И въпреки това ти нямаш никакво, абсолютно никакво право да ги унищожаваш! Майко, какво направи ти нещастните бегси? — извика Борис.

— Я по-тихо! — му се солна Марта. — Да не мислиш, че съм канибалка и съм ги изяла благонравните мечоци?

— А къде са те?

— Ела да видиш — се усмихна съзаклятнически Марта и го поведе към жилищата за хора, без да обръща внимание на смайването му. Въведе го в своя апартамент, захвана да се оплаква, че тая климатична инсталация явно е сътворена за мечки, а не за певци, и ще й разсипе гласните струни.