Величка Настрадинова: Благонравните

— Толкова скоро? — се изненада мъжът й.

— А ти какво искаш? Да стоя в хотела, обсадена от два батальона журналисти и четири армии почитатели на сина ги, за да ми задават потресаващия въпрос: „Защо забранявате на сина си да се състезава?“

— И ти им отговаряше: „Защото не обичам счупени синове“ — с примирение допълни Матев.

— Не обичам. Някой да има нещо против?

— Тогава защо го пращаш при бегсите? — скочи срещу майка си малката Матева.

— Какви бегси?

— Той каза, че отива да снима филм в Сиера Роха, значи филм за бегсите, а ти му желаеш успех. Знаеш ли поне кои са бегсите?

— Разбира се. Някакво измряло тракийско племе.

— Измрелите траки са ги наричали „беси“, а тия са „бегси“!

— Е, и какво от това? — невъзмутимо изрече Марта.

— Господи! Какви непросветени родители имам! — се провикна малката Матева. — И никой от вас не е чукал за бегсите?

— Е, е… — измърмори Матев. — Не бяха ли там някъде… из Тихия океан?

— Не са „там някъде“, а на остров Сиера Роха.

— И какво като са там? — безгрижно попита Марта.

— Какво! Стоят си! И очакват поредната жертва!

— Каква жертва? — се надигна Матев.

— Ей такава! Досега никой не се е връщал от тоя остров в нормален вид.

— Ти пък откъде знаеш? — каза Марта.

— Какво по-точно знаеш? — настоя Матев.

— Знам!

— Няма нищо публикувано за бегсите — възрази Матев.

— За това можете да бъдете благодарни на вашата скъпоценна преса, която така старателно ви охранява от паника.

— Уточни се! — заповяда Матев.

— Пресата избягва всякакви сведения за бегсите, за да не се всява смут, но аз и без нейната помощ се добрах до истината.

— Я не фантазирай! — сряза я Матев.

А Марта се заинтересува:

— Как си се добрала? До какво си се добрала?

— Чрез ония там „телове и клечки“ на покрива разбрах истината за бегсите. И мога с точност да съобщя техния брой (двадесет и четири екземпляра, които скоро ще станат четиридесет и осем) и техния произход (експеримента на онзи, смахнатия доктор Беля)…

— Доктор Беля е авторитетен учен! — напомни строго Матев.

— Авторитетен е, но се занимава с всичко, което не му е работа! Защо му трябваше да люпи бронзовото яйце?

— Момиченце, да не си започнало да съчиняваш и ти фантастични разкази като баща си? — се усмихна дяволито Марта.

— Мамо, моля ти се, представи си, че в тоя дом се е намерил някой, който говори сериозно. Ако обещаеш да ме слушаш, ще изложа фактите последователно.

Марта загледа Матев с укор:

— Виждаш ли как говори дъщеря ти? С „факти“ и „последователно“! Нейсе. Ще я изслушаме великодушно. Карай, детенце!

Малката Матева преглътна обидата и започна:

— На 12 май миналата година доктор Беля откри по време на експедиция странно бронзово яйце. И има неблагоразумието да го прибере на хладно. Тогава забеляза нещо невероятно: яйцето растеше! Постави го при по-ниска температура. Яйцето се уголеми значително по-бързо. Всяко понижаване на температурата караше яйцето да расте! Докторът събра шестте най-сведущи учени на планетата. Никой нищо не можа да каже. Решиха да пазят всичко в тайна. Но за мен няма тайни…

— Марта! — разтревожи се Матев. — Да не си натровила детето с оная ужасна сладоледена торта?

— Как не! Остави я да се изкаже. Виж колко интересни работи говори — нетърпеливо издума Марта.

Матев се разгневи:

— Говори глупости! Бълнува! Как си представяш яйце, което расте?

— Много просто. Най-напред е мъничко, после се уголемява, уголемява и става голямо — с възхитителна усмивка поясни Марта.

— Аз ще се изселя от тая къща! — се разяри Матев.

Марта го погледна невинно:

— Само обещаваш, пък не изпълняваш! — И прегърна щерка си. — Казвай, маменце!

На малката Матева в тоя момент страшно й се искаше да бъде възрастна дама с име и научни звания. Въздъхна с примирение и допълни:

— В края на краищата, от яйцето се излюпи нещо живо, невиждано. Нещо подобно на двуутробно австралийско мече, само че и двуглаво.

— Е, е, не стига, че било двуутробно, ами сега — и двуглаво! — се възмути Марта.

Малката Матева подмина без отговор възклицанието:

— Това още е нищо. Защото „мечето“ не само че се раздвои и по този начин се получиха две същества, но тия двуутробни същества извадиха от „джобовете“ си по още едно яйце и яйцата, поставени при ниска температура, започнаха да растат…

— Я чакай, чакай! — прекъсна я Матев и подозрително попита: — Ти отде знаеш?

— От „клечките“ и „теловете“, казах. Направих си подслушвателна телеуредба.