Величка Настрадинова: Благонравните

И тьй благодарение на несекващия чар на Марта от доктора бяха изтръгнати тайни, тоест бе получено потвърждение на думите на малката Матева.

Това силно влоши настроението на вечерящите. Да, да. Доктор Беля не успя да скрие, че с хората, които влизат в контакт с бегсите, стават особени промени.

Какво промени ли?

Най-напред — отклонения от нормалната човешка психика. При някои индивиди започва да се наблюдава прогресираща меланхолия, която ги тласка към самоубийство, у други — странна омраза към целия човешки род.

— Ето как действуват вашите отвратителни мечоци — не се стърпя малката Матева.

Преди докторът да успее да продума, Марта Матева го помоли:

— Само не питайте по какъв начин тая млада персона е научила за бегсите. И ми помогнете да прибера 11 си от тоя проклет остров.

— На острова могат да пребивават само лица, снабдени с разрешение на Съвета за опазване на Земята. Синьт ви се е възползувал от протекциите на центъра „Атлас“. Не, не, на вас няма да ви разрешат…

— Че кой ли пък ги пита? — почти се обиди Марта. — Те какво мислят? Че ще си оставя момчето на някакви крокодилоподобни изродчета? Къде е това жалко учреждение, което разрешава?

Доктор Беля разбра окончателно, че си е взел беля на главата, и даде адреса.

Учреждението квартируваше на друг материк, но това не бе никаква пречка за Марта. Тя посред нощ вдигна разни дежурни и в четири часа призори полетя да спасява сина си.

Изуменият Матев не смогна да подреди едно правилно изречение и каза:

— Ами как, Мартичка, ти сега?…

А малката Матева се разплака:

— Ще ми се прахосат и хубавата майчица, и хубавият брат заради тия бегси…

Баща й се зае да я успокоява:

— Няма, детенце, няма. Те, и двамата, са толкова ненормални, че бетсите едва ли ще им навредят.

По какъв начин Марта Матева успя да разстрои работата на цял Съвет за опазване на Земята, е неинтересно или по-скоро — в постъпките й нямаше нищо, което да се различава от обичайния й метод на действие.

С разрешителното в ръка, след няколко часа тя се стовари като кълбовидна мълния от ясното небе над острова Сиера Роха. А там около двадесетина бегси бяха наобиколили сина й, водеха благонравни разговори с него и срамежливо се кипреха пред камерата.

— Охо! — каза вместо поздрав Марта. — Какво приятно общество! — извади от пътната си чанта сладкиши и провъзгласи: — Почти сама ги опекох.

Последният, когото тя почерпи, бе началникът на острова резерват. Той притича да разбере какво се твори на поверената му територия.

Марта му втикна сладкиш в едната ръка, стисна сърдечно другата и го поведе към помещенията за хора, като междувременно му предаде поздрави, разпита го не се ли чувствува изоставен от човечеството на тоя пуст бряг и не му ли е омръзнало да поддържа изкуствено ниски температури на почвата и въздуха сред този топъл земен рай.

Началникът се мъчеше да изглежда строг, но Марта извади от бездънната си чанта саксийка, голяма колкото чашка за ликьор. В нея бе посаден почти микроскопичен кактус от толкова рядък вид, че началникът, страстен почитател на флората, ахна, а след като разбра, че това е подарък за него, окончателно бе покорен от Марта.

Тая Марта винаги е съумявала да използува човешките слабости, а за този, който знае да прави това, няма нищо невъзможно.

И тя захвана да залива острова с очарованието си. Бегсите предано следваха Марта в разходките й, слушаха я с одобрително вдигнати муцунки как пее привечер, дори и те се опитваха да пеят. Звуците, които издаваха, напомняха повече на жужене на рояк пчели, но все пак имаше нещо приятно в тях. Марта твърдеше, че бегсите ежечасно усъвършенствуват гласовете си и не след дълго от тях ще излезе нещо. Какво „нещо“, Марта не уточни. Пък и никой не я попита. Учените и помощният персонал, захласнати от безбройните приумици на Марта, се бяха отдали на някакво безразсъдно безгрижие. Единствен Борис Матев, незасегнат от общото състояние, бодър и работоспособен, правеше първия си документален филм (с дейното участие на Марта), но някакво съмнение писукаше в съзнанието му:

„Защо дойде тук майка ти? За да учи бегсите на пеене?“

Скоро въпросите се изпариха от главата на Борис. Изчезнали бяха две мечета. Съвсем незабелязано. Необяснимо.

Островът бе ограден чрез предпазно лъчение. Изключено бе някой да го напусне, без да заработят сигналните системи.

Останалите бегси кротко мълчаха или отговаряха според обичая си, не нищо, нищо, нищо не знаят.