Величка Настрадинова: Подаръци и благодарности

Марта не искаше и да чуе:

— Ако ще ме поставяш в компанията на разните твои дамички, хич не ме и сънувай!

В главата на Матев просветваше. Опита се да намери най-подкупващия тон:

— Но, мила моя Марта…

— Нито съм мила, нито съм твоя!

— Добре, не бъди мила, бъди само снизходителна. Най-после сънуването има неконтролируема специфика…

— Какво, какво? Такива думички мен мама не ме е учила. Или ми говори на български, или — да преминем на италиански, френски, испански, дори и на английски, ако щеш.

— За да намеря общ език с тебе, съм готов да изуча и хинди.

— Е, когато го изучиш, обади ми се — тропна слушалката Марта.

Матев се почуди какво да предприеме и направи най-разумното — стана, свари си кафе и в шест часа се обади на доктор Жлебинска:

— Ти си буден по това време! — изуми се тя.

— Да, благодарение на твоята очарователна Марта.

— По интонацията ти личи, поставяш „очарователна“ в кавички. Не си спал заради нея, това ли да разбирам?

— Засега не се мъчи да разбираш каквото и да е. Извини ме, че те безпокоя в такъв час, но зная, че започваш работа в седем, затова си позволих. И имам гореща молба — нека обядваме днес заедно.

Жлебинска през смях обеща, продължи да се смее и след като приключи разговора, каза на свекъра и на мъжа си:

— Надявам се, ще имам възможност да наблюдавам забавни ситуации.

— Мартичка и Матев? — въпросително вдигна вежди професор Жлебински. — Намирам, че е подходяща за него като интелект и темперамент.

А мъжът й се вгледа в Нели с цялата си сериозност:

— Твърде млада си, за да сплетничиш, скъпа.

На това Нели мислено отвърна:

„И ти не си чак дотам стар, за да си толкова разсъдлив, скъпи.“

Любезно му подаде чашка кафе и го успокои:

— Вярваш ли, че имам склонност към подобни занимания?

Но, изглежда, и най-разумните жени имат склонност към подобен род занимания. Да не говорим за мъжете!

Разговорите на обяда доста напомняха сплетни. Поведението на Марта бе основно разнищено, на странностите й бе дадено почти научно обяснение, но това, което втрещи Матев, бе въпросът на Нели:

— И в какъв срок ще се справиш с хинди?

— Какво? — заекна Матев.

— Не си въобразявай, че всичко ще мине за речено-казано. Ако ти не й проговориш на хинди, няма защо да й се обаждаш.

— А, не! Това не може да бъде! Жлебинска беше непреклонна:

— Не бих желала да те обезкуражавам, но тя държи на своите съвсем случайни обещания и изисква това и от другите.

Матев се взря, сякаш виждаше в далечината силуета на Марта, и със спотаена закана произнесе:

— В такъв случай на единайсети май тя трябва да отговори на моето женитбено предложение.

— Дотогава има почти осем месеца. Ще можеш да научиш хинди — го насърчи Нели.

— А тя отде знае хинди? — се заинтересува Матев.

— Тя? Хинди? Не е и чувала. Но се обзалагам, че ще го научи в най-кратък срок. Въобще тя е в състояние да отреже собственоръчно собствената си глава, за собствено назидание.

— Е, това вече е невероятно. Ти й приписваш някакви измислени качества. Такава жена не може да съществува.

— Но съществува — неумолимо напомни Нели. — И може би в момента изучава хинди.

— Ще видим — загадъчно каза Матев.

Не след дълго Матев потърси Марта по телефона, за да й съобщи, че разказът му за фантастичния котарак в чизми е поместен в едно детско списание. Искаше да й благодари за идеята и да я покани на среща, където да й подари един брой от въпросното списание.

Марта отговори:

— Ап не киа каха?

А на настойчивите му молби да не го побърква с тоя хинди, мрачно добави:

— Намасте, намаскар кхуда хавиз.

Матев бе включил магнетофон към телефона, за да записва гласа й. Това му помогна после да разгадае, че го е попитала първо, (с известна доза презрение):

— Какво казахте? — и след това (с неприкрита досада): — Довиждане, всичко хубаво.

Матев не се стърпя. Обезпокои доктор Жлебинска в клиниката.

— Тя е луда — каза вместо поздрав. — Тя учи хинди.

— Да не би да искаш да я приберем тутакси? — със спокойна насмешка отвърна Нели.

— Няма да сгрешиш, ако го сториш — изръмжа Матев.

— Може би няма да сгреша, ако прибера и тебе — констатира Нели. И си помисли, че не ще е лошо, ако се застъпи за него.

Но Марта с вид на сърдито дете прекъсна ходатайствата й:

— Той първо да мисли, пък после да говори! Аз да не съм му някоя от неговите госпожички, дето припадат от възвишените му фрази?

— А ти заради една изтървана дума си готова да отровиш живота на човека!