— Ха! Измислици! Никой не вярва на най-чистата истина! А ти вместо да ми благодариш, че ти поднасям такъв великолепен сюжет…
— Може и да е великолепен, но не е за мен — с безразличие каза Матев. — Тия истории с пътешествия във времето никога не са ми били по сърце. Освен това сега ме занимава една блестяща идея — създаването на шахмата.
— И няма да напишеш разказ за Бермудския три ъгълник? — отчаяно възропта Марта.
— Защо не, защо не — разсеяно отвърна Матев. — Може да се вмъкне нещо… Квадратите на шахмата символизират плоскости по земната повърхност. Изведнъж, по нечия нечовешка воля, един от квадратите бива разсечен на два триъгълника — черен и бял. Играта се нарушава, белият триъгълник, който винаги има предимство, се превръща в бяла бездна… — Матев млъкна, загледан в тъжното лице на жена си. — Но какво ти стана?
Марта въздъхна и каза като че ли на себе си:
— И на него са повлияли. Това е отвратително. Как смеят да се месят? Били по-млади от нас, следователно — те са правите! И съвсем не подлежат на вразумяване. Изтъкнах им, че величието на духа не зависи от епохата, нито — от условията, а те… ни чули, ни разбрали… Не знам как ще се живее… с това идващо поколение…
— Но, мамо — възрази синът й, — нали когато те дойдат, нас вече няма да ни има? Ние няма да живеем с тях.
— Я го гледай ти! — се сепна Марта. — Значи мислиш, че ние така бързо-бързо ще измрем и ще им освободим терена, та да се развихрят както щат? Ама че възпитание ти е дал баща ти, докато ме нямаше!
Матев се погрижи да въдвори ред и да възвърне приятното настроение на вечерта:
— Не се безпокой, мила, ние ще им създадем толкова пречки, че когато „те“ се появят на бял свят, ще трябва да прахосат много сили и знания, преди да почнат да се разпореждат със Земята и с Времето според своите желания. Не се тревожи, яж си печеното, докато не е изстинало.
— Ами то, какво друго ми остава? — се съгласи Марта. — Щом собственият ми съпруг не иска чрез писанията си да подтикне учените да се замислят над тайните на Бермудския триъгълник, ясно е Бъдещите ще трябва да се заемат с тая работа. И нека, пада им се. Само ние ли ще си блъскаме главите с разни тайни?
© 1989 Величка Настрадинова
Сканиране, разпознаване и редакция: Преслава, 2008
Издание:
Величка Настрадинова. „Невероятната Марта“, НФ разкази, изд. „Отечество“, София, 1989
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7326]
Последна редакция: 2008-05-12 18:25:17