Величка Настрадинова: Бялата бездна

— Не ни корете. И не пречете на детето да вкуси плодовете на бъдещето.

— Тя нищо няма да вкусва без мое разрешение, а аз ще се оплача от вас в световната асоциация за закрила на децата. Ако ви трябвам аз, защо ще пати заедно с мен и невинното дете?

Дамата внезапно предложи:

— Не би ли могло детето да послужи за „ангелски глас“? Много убедително ще прозвучи. То дори може да се мерне всред светлата мъгла… Ето моето творческо решение се обогатява — и тя се, обърна към детето: — Ще изпееш ли няколко песнички? Аз ще те науча… „И аз ще те науча — се закани наум малката Матева. — Ще видим ти какво ще ми казваш, пък аз какво ще пея“ — и гласно отвърна: — Да, уважаема госпожо, ще ми бъде приятно.

Марта с почуда се вгледа в дъщеря си:

— Ти откога стана толкова възпитана?

Малката Матева хрисимо отвърна:

— Аз съм си все такава, маменце.

„От това дете ще излезе нещо“ — с гордост помисли Марта, реши да стане и тя кротка като щерка си и примирено каза:

— Ние сме на ваше разположение. Само ми разрешете един въпрос. Ако не изпеем това, което желаете, какво ще се случи?

Представителите на бъдещите хора понечиха да от говорят всички изведнъж, но след секунда учтиво позволиха на дамата да започне:

— Ще се наруши една причинно-следствена верига.

— Нищо не схващам — я прекъсна Марта с хладен глас.

— Няма да се появи човек, който е необходим на бъдещето — поясни единият от Бъдещите.

— Нима има хора, които не са необходими на бъдещето? — с ирония отбеляза Марта.

Другият присъствуващ с подчертана сериозност за хвана най-подробно да изрежда:

— Ако Стогодишната война не свърши в точно опре делено време, един войник няма да се завърне в дома си, няма да му се роди дъщеря, тя няма да роди син и… от това ще последва… че най-великият учен на нашето време, откривателят на новите закони на Вселената, няма да се появи и двеста години човечеството ще чака следващия гениален ум. А през това време то може и да загине, притиснато от новите условия.

— А! Пак се налага да спасявам човечеството! — с разбиране кимна Марта. — Хайде тогава да не се бавим.

Всичко наоколо като че се стопи. „Катерина“, Марта и малката Мария заплуваха в зеленикав мрак, който се сгъстяваше, сивееше, тъмнееше и накрая внезапно изчезна и се откри поляна пред изоставен параклис.

Слънцето току-що се беше скрило, от възвишението се спускаше стадо, край него вървеше замислена девойка с пастирска тояга в ръка.

„Катерина“ отвори вратата на параклиса, въведе Марта и Мария и даде знак да започнат.

— А тук добра ли е акустиката? — се заинтересува Марта.

„Катерина“ избухна в несдържан смях.

— Внимавайте — строго я предупреди Марта. — В тоя век смях като вашия са го вземали за сатанински. Хайде, все ми е едно каква е акустиката. Щом сме дошли да вършим работа, нека почнем.

И те запяха.

— Жана, Жана…

Момичето приближи, коленичи благоговейно пред прага на параклиса и с мистичен трепет заслуша какво му заповядваха „света Катерина“ и „света Маргарита“. А малката Матева сновеше из черквицата като същинско ангелче и от време на време добавяше по едно „Амен“.

След като „небесните гласове“ секнаха, девойката се изправи бледа и закрачи бързо, за да догони стадото си.

Марта дълго гледа след нея, след това с омраза прошепна на „Катерина“:

— И вие искате с моя помощ да изпратите това свято същество на кладата?

Необходимо е — тъжно отвърна „Катерина“.

— Тогава свършете си го сама това сатанинско дело! — Марта усети, че е почнала да говори като съвременница на Жана д’Арк.

— Разберете — уморено замоли „Катерина“, — ние не нарушаваме хода на събитията. Ние само ги ускоряваме с няколко нищожни часа. Жана д’Арк и без нашето вмешателство щеше да поведе войските на Франция. Тя е готова да действа. Липсва й подтик точно в този ден. Иначе тя ще се забави, докато събере сили да вземе своето решение. Не ние пращаме Жана на кладата, а историческата необходимост. Ние само ще сгъстим събитията с няколко дни и ще й вдъхнем нужната увереност.

— Ту ми приказвате за часове, ту за дни и… как да ви вярвам?

— Защо да не ми вярвате? — се учуди извънмерно „Катерина“. — Нали заявихте, че знаете историята на Стогодишната война? Знаете, че всичко вече се е случило, а случилото се е невъзвратимо. Да ви обяснявам ли сега какво е „случило се“ и разликата…

— Е, е! — спря я Марта. — Хайде не ми обяснявайте чак толкова! Кажете къде ще спим и с какво да си нахраня детенцето.