Величка Настрадинова: Бялата бездна

„Катерина“ отбеляза с удоволствие:

— Разбрана жена сте вие. — И зашета из параклиса.

Някакъв пюпитър за поддържане на дебели книги се превърна в масичка, черковните тронове — в почти удобни столове, а двата калаени канделабра бяха разтеглени и бе им придадена форма на блюда. Блюдата се отрупаха с плодовете на бъдещето, а от потира за причастие преливаше питие с непознат вкус, което особено хареса на Марта, и тя се заинтересува как се приготовлява, но дамата отвърна, че трябва да спят.

Малката Матева бе настанена в люлка, измайсторена от светлееща топла материя. „Катерина“ и „Маргарита“ заеха двете противоположни ниши до олтара, за постилки и завивки им послужи същата светла материя, която дамата вадеше от някакви кутийки, прилични на пудриери.

Когато се събудиха на сутринта…

Но сутрин ли беше?

Слънцето потъваше на запад, от възвишението слизаше Жана със стадото си, а Малката беше изчезнала някъде и на тревожния вик на майка си отвърна:

— Намери ме де! — След това се показа от олтара в не толкова блестящ вид, какъвто трябва да има едно ангелче.

Поотупаха я от праха и посрещнаха пастирката с не бесните си гласове.

Внушаваха й, че тя е избраната, че на часа трябва да остави своите овчици, за да спаси Франция, Девойката, тихо отвърна:

— Но аз нямам ни доспехи, ни оръжие.

На това място „ангелчето“ трябваше да излее: „Оръжие ще ти бъде божието слово.“

Но малката Матева излезе напред, хвана ръката на пастирката и провъзгласи:

— Аз ще ти дам. — И я поведе към олтара.

А там лежеше меч.

Девойката коленичи и пое меча, озарена от вяра. „Катерина“, за да поправи непредвидения ход в либретото, допълни:

— Свети Михаил ти праща тоя меч. Воювай смело!

Малката Матева, осъзнала своята важност и това, че няма как да я накажат, продължи да своеволничи:

— Само гледай да не порежеш някой добър човек.

„Катерина“ ядосана, че няма как да укроти момиченцето, се задоволи с пояснението:

— За светата правда ти се дава този меч.

А малката Мария с особено удоволствие противопостави на тържествения тон на дамата своето детско виждане на въпроса:

— Ти и да мразиш някого, виж да не го убиеш не справедливо.

Тук Марта наруши своето необичайно дълго мълчание:

— Девойко, избрана от съдбата не за да служиш на омразата, а на свободата и любовта към угнетените, ти си крехка и слаба, но силите на твоята любов и твоята вяра ще вдигнат Франция. И затова не се бави. Колкото по-скоро потеглиш в бой, толкова по-рано ще затихнат стоновете на твоята страдаща родина.

Жана се изправи и вдигнала меча на рамо като пастирска тояга, тръгна към своята славна и страшна участ.

Марта докопа ушенцето на дъщеря си, внимателно го подържа и запита:

— А ти отде извади тоя меч и защо се месиш без покана?

Дъщеря й отвърна с възмущение:

— Най-напред спите, спите, човек се чуди какво да прави, тършува из черквата и си намира разни неща. После приказвате, приказвате и пращате хубавото момиче само да си търси оръжие, пък оръжието лежи в олтара.

Дамата уморено кимна:

— Да. Зная. Но не ми дойде наум такова решение на въпроса. Рицарят, съградил параклиса, е оставил меча си в олтара, преди да стане отшелник. Не мислех, че един предмет ще окаже по-голямо въздействие от грижливо подготвените думи.

— Човек предполага, господ разполага — съвсем в стила на епохата се произнесе Марта. — А сега?

— Нашата мисия е свършена. Оттук нататък ще я покровителствува „свети Доминик“.

— И тя напразно ще вика от кладата „Света Катерина, света Маргарита“ — скръбно напомни Марта. — И ще се чувства изоставена и от своя крал, и от небето.

— Тя и по-късно ще чува записи на нашите гласове. Повече не можем да направим нищо. — И дамата метна върху Марта и Мария някакво покривало, като че съшито от оскубани кокоши кожи.

След миг, както се стори на Марта, покривалото за почна да се разширява и да се превръща в зала, изпълнена с мирис на ванилия и риган.

Подът бе покрит с вдлъбнатини и издатини, които заместваха много сполучливо мебелите.

Малката Матева си намери едно гнезденце и се заигра с две кой знае откъде изскочили котета. Около Марта надойдоха десетина души, поздравиха я с добре изпълнената задача и любезно й предложиха да изяснят нейното положение.

— Няма какво толкова да ми изяснявате — заяви уморената Марта. — Кажете само как го правите и защо точно в Бермудския триъгълник?

Присъствуващите се усмихнаха и отговориха, че е невъзможно тя да знае как го правят, а що се отнася до втория въпрос, нужни са предварителни знания, до които хората от нейния век не са достигнали…