Дейвид Морел - Огнена Сиена

— Почуках, обаче никой не ми отговори — каза Уейнрайт и усмивката му се разшири още повече. Лицето му бе обветрено като скалите наоколо. — Започнах да се притеснявам, че вече не живееш тук, особено след като видях всичко това. — Той обгърна с махване на ръката разровения наоколо пясък и изкоренените палми. — Какво, по дяволите, става? Оттук сякаш е минал ураган.

— Абе според една строителна фирма, това е върхът на благоустройството.

— И това не са единствените промени. Минах покрай оня страхотен ресторант, дето бяхме, като идвах миналия път. Мислех си, че ще вечеряме там, но е затворен.

— Благодарение на същата тази фирма. Не искам да си развалям настроението, като говоря за това. — Малоун изведнъж се притесни, като се сети. — Но ще трябва да те оставя сам. Хвана ме в много лош момент. Утре трябва да летя за Ню Йорк.

— Какво? Но аз току-що пристигнах! Не може ли да го отложиш с няколко дни?

Малоун поклати глава. Гневът ускори пулса му.

— Трябва да си уредя сметките с тоя тип, дето е виновен за всичко това. Ще разбереш за какво става въпрос, като отново се развъртят булдозерите. Може даже да се наложи да спиш на плажа, ако им заповядат да бутнат къщата.

— Толкова ли е зле?

— Даже по-зле.

— Хайде да ми разкажеш. — Джеб махна към плажа. Дай да се поразходим малко.

Наближавайки гърмящия прибой, Джеб огледа морето, търсейки с очи дали не се виждат лодки. След като булдозерите бяха изкоренили палмите наоколо, човек вече трудно би могъл да се скрие някъде и да изпрати дистанционен микрофон около тях с изстрел от пушка. Все пак трябваше да бъде предпазлив.

— Всичко започна от един тип на име Потър — каза Малоун.

— Да, познавам го.

Малоун изненадано се извърна към него.

— Познавам също и Беласар — продължи Джеб. — Помолих те да се поразходим, защото къщата ти сигурно се подслушва, но този прибой е достатъчно силен, така че ако някой насочи микрофон към нас, едва ли ще чуе нещо.

— Къщата ми се подслушва? — Малоун гледаше така, сякаш Джеб бе казал някаква огромна тъпотия. — Защо…

— Защото Беласар е педант. Той те е проверил още преди Потър да дойде при теб. И сигурно ще продължи наблюдението над теб, за да види как ще реагираш на действията му.

— Ти пък откъде… — Чертите на Малоун се втвърдиха. — Значи… Не си дошъл тук просто да почиваш, а?

— Точно така.

— Тогава може би няма да е зле, стари приятелю, да ми кажеш някои неща. Като започнеш например от това какво, по дяволите, търсиш тук.

— Откакто се видяхме с теб за последен път, аз си смених работата.

Втренчил поглед в него, Малоун чакаше.

— Вече не съм в онази фирма за охрана. Работя за друга, с малко по-различни функции.

Малоун схвана моментално намека.

— Да не би дава става дума за…

— Управлението.

Джеб затаи дъх, очаквайки реакцията. Това бе моментът, от който се страхуваше най-много. След годините в морската пехота неприязънта на Малоун към всякакъв вид власт бе нараснала до такава степен, че ако усетеше да го манипулират, приятелството нямаше да му помогне: Чейс веднага щеше да му каже да се маха.

— О, ама това е страхотно! — каза Малоун. — Великолепно. Нямам думи, мамка му!

— Сега престани да се самонавиваш и ми дай възможност да ти обясня. Познаваш ли го този Беласар?

Устните на Малоун се изкривиха.

— Баровец с твърде много пари.

— А знаеш ли откъде ги има тези пари?

— Петрол. Кораби. Джунджурии. Има ли значение?

— Продава оръжие на черно.

Погледът на Малоун се изостри и сините му очи пронизаха Джеб като лазери.

— Беласар е един от тримата най-големи търговци на оръжие в света — започна Джеб. — За която и гражданска война да се сетиш в момента, бъди сигурен, че се трепят с оръжието, на Беласар. Но той не чака случаят да потропа на вратата му. Ако в някоя страна са на косъм от размирици, Беласар праща в нея диверсанти: гръмнат някоя сграда, убият някой политически лидер, като го правят така, че да изглежда сторено от противникова фракция, и ето ти гражданска война. Благодарение на него Ирак се добра до технологията да си направи атомен реактор, способен да произвежда плутоний за ядрено оръжие. Също Индия и Пакистан. Пък и Северна Корея. Той продаде зарина на онази секта в Япония, дето отрови метрото в Токио като генерална репетиция за отравянето на целия град. Носят се слухове, че на сергията му има и ядрено оръжие, до което се е добрал, когато се разпадаше Съветският съюз. Лично аз го смятам за най-страшния човек на света и ако си мислиш, че просто ще отлетиш за Ню Йорк и ще си „уредиш сметките“ с него, както сам се изрази, бъди сто процента сигурен, че ще разбереш как се чувства една муха, като се разплеска по стъклото на летяща с двеста километра в час кола.