Дейвид Морел - Изгубеният брат

Отначало приятелите ми оказваха подкрепа — обаждаха се, за да ме окуражат, канеха ме на вечеря. Но като мина известно време, много от тях се умориха от отчаянието ми. Неспособни да измислят нови изрази на симпатия, те се отчуждиха от мен.

Но някои от тях ми останаха верни и именно от съседа си Фил Бероу научих, че нещата биха могли да станат и по-лоши. Събирах равнодушно с гребло нападалите листа в предния двор и си мислех как някога есента бе любимият ми сезон заради хладината, която се усещаше във въздуха, мириса на дим от комините и шумоленето на пожълтелите листа, а сега не означаваше нищо за мен, когато вдигнах случайно глава и видях как Фил се загърна плътно с жилетката си, пресече улицата и тръгна към мен.

— Как я караш, Брад?

Някога Кейт ми беше казала, че независимо колко гадно се чувстваме, винаги трябва да отговаряме:

— По-добре от всякога.

Раменете на Фил се разтресоха от горчив смях:

— Да, виждам. От един час местиш с греблото насам-натам тази купчина листа.

— Чистотата е важно нещо.

Фил сведе поглед към ръцете си.

— Не знам дали да ти го кажа.

— Какво? — Усетих хладни тръпки.

— Мардж каза, че не трябва да те разстройвам, но аз реших, че си имаш достатъчно проблеми и без тези, които се опитват да ти създават хората, които уж ти помагат.

Тръпките станаха студени.

— Какво имаш предвид?

— Вчера в работата ми дойде да разговаря с мен един агент от ФБР.

— Джон Гейдър?

— Да, така се казваше. Пита ме дали двамата с Кейт сте се разбирали. Дали сте се карали често. Дали съм виждал да биеш сина си.

— Какво?

— Искаше да знае дали буйстваш, когато пиеш. Дали имаш любовница.

— От ФБР подозират мен ?

— Кучи син.

Гейдър се дръпна назад, когато се появих пред колата му в подземния паркинг на Федералното управление в Денвър.

— Успокойте се.

— Смяташ, че съм убил жена си и сина си!

— Предполагам, някой от вашите приятелите ви е казал, че съм му задавал въпроси за вас.

— По-скоро си уронвал престижа ми! — Пристъпих към него със стиснати юмруци.

— Не го приемайте по такъв начин — каза Гейдър.

Чу се шум от двигател и шофьорът на минаващата покрай нас кола ни изгледа намръщено.

— Този район се наблюдава с камери. Има и охранителни патрули — добави Гейдър. — На ваше място не бих си и помислил да нападна федерален агент, и то във федерално учреждение.

— Но си струва да се опита!

Гейдър вдигна ръце в знак, че се предава.

— Нямам намерение да се бия с вас. Защо не се успокоите и не чуете…

Зад него се отвори с трясък една врата. Под яркото осветление на паркинга пристъпи пазач. Ръката му лежеше върху кобура на пистолета му.

— Всичко наред ли е, господин Гейдър?

— Не съм сигурен. — Слабото лице на агента се бе смръщило. — Всичко наред ли е, господин Денинг?

Стиснах юмруци толкова силно, че ставите на пръстите ме заболяха.

— Ако влезете в затвора, това ще помогне ли по някакъв начин на жена ви и сина ви? — попита ме Гейдър.

Аз се разтреперах и усетих как лицето ми почервенява от гняв.

— Помислете от какво се нуждае семейството ви.

Отпуснах юмруци.

— Всичко ще бъде наред, Джо — обърна се Гейдър към пазача. — Вече можеш да ни оставиш.

— Ще наблюдавам монитора — каза Джо.

— Добра идея. — Агентът изчака, докато се чу трясъкът от затварянето ва вратата.

— Как е възможно да си помислите, че съм убил жена си и сина си?

— Това е стандартна част от всяко разследване. Когато член на семейство липсва или е бил убит, в повечето случаи се оказва, че за това е виновен друг член на семейството.

— Исусе, как бих могъл да закарам волвото до Уайоминг, после да открадна кола и да я изоставя в Монтана, след това по някакъв начин да се върна тук и да се скитам в планината?

— Бихте могли, ако този Дант е работил за вас.

Дълбочината на подозрението на Гейдър ме шокира.

— И защо ще карам Пити да прави това?

— Дант. В случай че сте имали финансови проблеми и сте се нуждаели от парите от застраховките за живот на жена ви и сина ви или сте имали любовница и вашата съпруга се е превърнала в досадна пречка.

Стиснах отново юмруци.

— Но от банковата ви сметка нямаше необичайни тегления, нито прехвърляне на ценни книжа; не открих и каквато и да е информация за семейни скандали. Освен това не можах да си обясня как биха могли да се пресекат пътищата ви с Дант, след като той е излязъл от затвора в Бют и… Стига сте ме гледали така. Разследването беше в застой. Трябваше да погледна нещата под друг ъгъл.