Дейвид Морел - Изгубеният брат

— Ами ако Пити надуши опасността и напусне града?

— Помислили сме и за това. Коли на монтанската полиция без опознавателни знаци кръстосват междущатското шосе и проверяват всеки бял мъж около тридесетте, който пътува сам. Веднага щом във ФБР идентифицират отпечатъците му, ще получим по-добра представа с кого си имаме работа. Начинът, по който действа, подсказва, че има опит. Вероятно има криминално досие и в такъв случай федералните ще ни изпратят негова скорошна снимка, която ще можем да разпространим.

Един от търселите ме по телефона хора, чиито имена бяха записани на листа, даден ми от полицая, беше служител от моята фирма. Обадих му се и се наложи да разкажа какво се бе случило за трети път в рамките на няколко часа. Произнасянето му на висок глас направи кошмара още по-реален. Преди да позвъня в службата си, бях чул неколкократно сигнала за включване на телефонния секретар. В два от случаите бях отговорил на обажданията с надеждата, че ще науча нещо ново за Джейсън и Кейт, но и двата пъти се беше оказал журналист, след което престанах да обръщам внимание на секретаря.

В момента, в който затворих слушалката, телефонът иззвъня отново. Апаратът ни имаше опцията да показва номера, от който ни търсят, но тя обикновено беше безполезна, защото много от обажданията се записваха като НЕИЗВЕСТЕН НОМЕР или както в този случай, БЛОКИРАН НОМЕР. Въпреки това реших да отговоря и, разбира се, това се оказа друг журналист, след което оставих полицаят да приема обажданията.

Когато оперативните работници най-накрая си тръгнаха, а с тях и Уебър, Пендълтън и всички останали, къщата ми се стори по-пуста от всякога. Качих се на втория етаж и тръгнах да обикалям от стая в стая, а стъпките ми отекваха по дървените подове. Мебелите бяха наплескани с пудра за снемане на отпечатъци, дрехите бяха все така разхвърляни по земята. Седнах на леглото на Джейсън и вдъхнах момчешката му миризма. После отидох в собствената ми спалня, вдигнах една от блузите на Кейт и я притиснах към лицето си.

Нямам представа колко време съм стоял така. Телефонът иззвъня отново. Влязох в банята, без да му обръщам внимание, свалих взетите на заем дрехи и пуснах душа, като се стараех да не намокря превързаните си длани и зашитата рана на лявата си предмишница. Водата свали от мен мръсотията и засъхналата кръв. Вдигна се пара, но вместо горещината на водните струи, аз усещах все по-силна болка, понеже въздействието на обезболяващите, дадени ми от доктора, беше започнало да преминава. Синините ми бяха ужасяващи. Избръснах се, доколкото можах, после си облякох чисти дрехи, но това не ми достави удоволствие, защото си казах, че не заслужавам подобно удобство, като се имаше предвид адът, в който се намираха Кейт и Джейсън.

На входната врата се позвъни. Понеже куцах, слизането по стълбите до долния етаж ми отне повече време от обичайното и звънът се разнесе още два пъти. „Ако това е репортер…“ Отворих вратата и видях представителен мъж в тъмен костюм, с лъснати обувки и къса, прилежно сресана, леко прошарена коса. Слабото му лице излъчваше деловитост.

— Господин Денинг?

От улицата зад гърба му един телевизионен екип, въоръжен с камера, се втурна към къщата.

— Не давам интервюта. — Отстъпих назад и понечих да затворя вратата.

— Не ме разбрахте. Аз съм специален агент Джон Гейдър от ФБР. — Той ми показа служебната си карта. — Звънях неколкократно, но понеже никой не ми отговори, реших да дойда с колата дотук.

— Бях… Не исках… Моля, влезте.

Тъй като репортерите наближиха къщата, затръшнах вратата и я заключих.

Гейдър извади от куфарчето си няколко малки електронни уреда.

— Това са автоматични звукозаписни устройства. — Агентът свърза едно от тях с телефона във всекидневната. — В кухнята има ли телефон?

Прикрепи записващо устройство и към него.

— По-късно ще се занимаем и с останалата част от къщата. Вече съм издействал съдебна заповед за подслушването на телефона ви и проследяването на всички обаждания, но допълнителните мерки никога не са излишни. В случай че мъжът, отвлякъл жена ви и сина ви, се обади да поиска откуп, ще разполагаме със запис на обаждането му и тук, и в телефонната компания.

— Няма да има обаждане за откуп.

— Не можете да бъдете сигурен.

— Мога . Брат ми не иска пари. Иска жена ми и сина ми.

— Вашият брат? — Гейдър изглеждаше изненадан, сякаш бе запознат само с основните факти по случая.