Дейвид Морел - Изгубеният брат

— Ридемпшън?

— Такова място не съществува.

— Какво?

— И други моменти от разказа му са лъжливи. Казал ви е, че е получил белега на брадичката си миналото лято, когато е паднал от стълба на някакъв строеж в Колорадо Спрингс.

— Точно така.

— Агентите ни са показали снимката му на всички строителни предприемачи в района. Никой не го е разпознал. Освен това са казали, че непременно са щели да запомнят човек, получил петсантиметрова рана на брадата. Подобна рана е трябвало да бъде зашита, но в картотеките на болниците в Колорадо Спрингс от миналото лято не фигурира строителен работник с такова нараняване. За сметка на това местната полиция разполага със запис от охранителна камера, на който се вижда как един мъж, приличащ на Дант, пребива продавача в магазин за алкохол по време на обир. Една патрулка е преследвала колата му из планината. Може да е получил белега на лицето си, когато е излетял от пътя на един завой и колата се е претърколила в пропастта. Полицаите се спуснали в нея, за да претърсят останките от автомобила, и открили много кръв, но от шофьора нямало и следа.

Когато проговорих, гласът ми беше пълен с горчивина:

— Да, Пити има навика да изчезва.

— Имате предвид Дант.

— Разбира се… Дант.

— Ще го хванем — успокои ме Гейдър. — Парите, които е откраднал от вас, скоро ще свършат. Вероятно ще бъде принуден да извърши нов грабеж. Една грешка. Трябва да допусне само една грешка и ще го хванем.

— Вероятно. — Думата, която беше употребил Гейдър, заседна в гърлото ми. Опитвах се да не мисля за това, което преживяваха в момента Кейт и Джейсън.

Ето как мъжът, който беше мой брат, или който не беше мой брат, а само се преструваше на такъв, бе отвлякъл семейството ми и бе съсипал живота ми. Беше прикрил следите си, като бе подвел мен и полицията да мислим, че отива в Бют, Монтана. И беше изчезнал вдън земя. През първите дни на бягството му полицията не получи друг сигнал за изчезнал автомобил и така и не научи номера и описанието на последната открадната от похитителя кола, затова не можа да фокусира издирването си. Впоследствие бяха подадени оплаквания за много откраднати автомобили. Стотици в Монтана, Уайоминг и Колорадо. Хиляди на територията на Съединените щати. Но винаги, когато намираха някой от тях, се оказваше, че Пити (все още не можех да го наричам Дант) нямаше нищо общо с кражбата. Може би той бе разменил регистрационните номера с тези на друго превозно средство. Собственикът на въпросния автомобил може да не бе забелязал веднага подмяната, а през това време Пити да бе откраднал друга кола или да бе разменил отново регистрационните номера. Или пък с парите, които е взел за откраднатите от дома ми вещи, бе купил автомобил на старо и го бе регистрирал под фалшиво име, което полицията не знаеше, че използва. Може би. Може би.

Местните телевизии раздуха историята. Националните също, особенно Си Би Ес, която използва и откъси от репортажа с мен, Кейт и Джейсън, който бяха излъчили преди време в предаването „Неделно утро“. Те подчертаха тъжния факт, че мъжът, представил се за моя отдавна изчезнал брат, се е изпарил отново, този път с моето семейство. Обадиха ми се мъже, които твърдяха, че са отвлекли Кейт и Джейсън. Те описаха в детайли мъченията, на които са подложили жена ми и сина ми. Полицията проследи обажданията, но единственото, което постигна, бе да потвърди добре известния факт, че някои хора обичат да увеличават страданията на другите. Няколко от тези мъже бяха обвинени във възпрепятстване на разследването, но в крайна сметка нито един от тях не влезе в затвора.

Отчаянието и безсънието ми докараха мигрена. Ходех на работа, но служителите ми движеха бизнеса вместо мен. През повечето време бях като в транс. Когато издирването стигна до задънена улица, ми стана ясно, че докато Пити — напразно се опитвах да мисля за него като за Дант — не налетеше на някой полицай, никога нямаше да бъде открит, особено ако си пуснеше брада, която да прикрива белега на брадичката му и да намали приликата му с полицейската снимка.

Неясни фотографии на Кейт и Джейсън се появиха по някои картонени опаковки с мляко и пощенските кутии. Над тях пишеше ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТАЗИ ЖЕНА И ТОВА МОМЧЕ? Но след като самият аз не можех да разпозная размазаните лица, как някой друг би могъл го направи. До този момент никога не бях обръщал внимание на лицата по опаковките с мляко и по пощенските кутии, защото тогава бяха липсвали ничии други жена и дете, а не моите. Тогава как бих могъл да се надявам, че сега някой щеше да обърне внимание на моите жена и дете?