Дейвид Морел - Мисията „Нощ и мъгла“

— Защо се забави толкова? — Ледената висулка се обърна назад без да спира колата. — Имаше ли нещо съмнително?

— Трябваше добре да разгледам навсякъде преди да се покажа. Съпругът бе изпълнил нарежданията съвсем точно. Останах много доволен.

— Е, аз не мога да кажа, че съм доволен, преди да се измъкнем. Ами ако другата двойка — мъжът и жената — са някъде наоколо?

— Дори и да са, ще се държат на разстояние. Знаят, че мога да използвам ето това — той стисна детонатора. — Сега ни остава само да разпитаме свещеника. Не биха го отвлекли, ако не бяха сигурни, че могат да изкопчат важна информация.

— Но не е задължително да е тази, която търсим ние.

— За какво друго ще го разпитват, освен за кардинала? Той бе единственият външен човек в групата, който знаеше миналото на бащите ни и къде са се установили. Ако разберем защо е изчезнал, ще узнаем как „Нощта и мъглата“ са стигнали до нашите бащи. Да, остава само да го разпитаме. Но сега си мисля, че има и още нещо — Сет се ухили. — Спри!

— Трябва час по-скоро да се махаме оттук. Защо?

— Спри ти казах.

Ледената висулка се подчини.

— Кажи ми поне защо?

— Не мога да устоя на изкушението — Сет впери поглед към Колизея през задното стъкло на ситроена. — Е, няма да мога да видя самата експлозия, но поне ще я чуя. Каква суматоха ще настъпи сред туристите! — и той натисна един от бутоните на дистанционния детонатор. Светна червена лампичка.

— Не! — извика Ледената висулка.

— Докога ще я защитаваш? — сопна му се Сет с пламнал поглед.

„Всичко това го прави, за да ме ядоса“ — помисли Ледената висулка. — „За да накаже мен, а не жената“, а на глас запита:

— Какъв е смисълът? И без това излъга мъжа й. След малко той самият ще реши, че вече сме достатъчно далеч и ще се опита да махне колана. Така или иначе тя скоро ще умре.

— Доколкото усещам имаш слаба надежда, че онзи ще успее да свали бомбата, без тя да избухне, така ли?

— И какво, ако е така? Амиталът и без друго бе размътил съзнанието й. Не би могла да ни разпознае.

— Да, но така ще си разваля удоволствието. Освен това откъде накъде ще се грижиш за някаква си кучка?

— Тя не представлява заплаха за нас. Защо трябва да умира?

— Трябва, приятелче. За да ти дам урок. Никога да не ми се бъркаш — и Сет постави пръст върху детонатора.

Въпреки всичко Ледената висулка не би реагирал, ако Сет не бе го изгледал така свирепо. Той побесня. Спусна се като пружина, която внезапно е била освободена, и грабна детонатора, за да го изключи. Заедно с устройството бе откъснал и парче кожа от пръста на Сет.

— Върни ми го веднага — лицето на Сет се изкриви от гняв, особено като видя бликналата от ръката си кръв.

— Рискуваме твърде много, ако се мотаем тук. Ще уредим този въпрос, когато стигнем на безопасно място.

— Не, ще го решим веднага.

В следващия миг Сет извади пистолет. Въпреки че бе със заглушител, ограниченото пространство в ситроена усили звука от изстрела, който сякаш прониза ушите на Ледената висулка. Щом зърна оръжието, той моментално се дръпна доколкото можеше встрани. Куршумът прониза само ръката му, излезе оттам и се заби в контролното табло. Без да мисли за силната болка, той се извърна бързо и хвана цевта, насочвайки я встрани, преди Сет да успее да стреля втори път. Завърза се борба за пистолета.

По ръката на Ледената висулка се стичаше кръв. Въпреки силната воля за победа, раната изсмукваше силите му. Цевта неумолимо се насочваше към главата му.

— Трябваше да те убия още преди. Както направих с баща ти.

Зениците на Ледената висулка се разшириха. „Той е убил баща ми?“ Може би Сет бе казал това с надеждата, че ще отвлече вниманието на противника си, за да може спокойно да се прицели. Но ако действително си правеше такива сметки, дълбоко се излъга. Вместо да се смути, Ледената висулка неистово изкрещя и със страхотна сила насочи пистолета към лицето на Сет като опря заглушителя в челото му. Прехвърли се отзад и стовари юмрука си в зъбите на Сет.

— Мръсник, наистина ли си го направил? — и го удари втори път, размазвайки устните му. — Отговаряй! — крещеше той, като успя да избие пистолета от ръката на Сет. Точно когато поставяше пръста на спусъка, до тях спря такси. Вратите се отвориха. Ледената висулка забеляза мъжа и жената, които бе виждал облечени като свещеник и монахиня в парка на Ватикана.

Сет го удари в стомаха. Той се преви на две и усети, че онзи се опита да му измъкне пистолета. Но не можа да го хване здраво и оръжието тупна на пода. Мъжът и жената отвън се спуснаха към ситроена. Без да има време да разсъждава, Ледената висулка се подчини на инстинкта си — грабна детонатора от предната седалка, отвори вратата откъм тротоара, изскочи и се смеси с тълпата. Чувстваше ужасни болки в простреляната си ръка. Чу изстрел от пистолет със заглушител и трясък от счупен прозорец. Пешеходците се разпръснаха с викове.