Дейвид Морел - Мисията „Нощ и мъгла“

— Кръвта те издава. Знам къде си.

Подметките му стържеха по древните каменни плочи. Над олтара се надвеси сянка.

Ледената висулка погледна нагоре и видя червенокосия Сет. Устните му бяха подути, със засъхнала по тях кръв. Никога не бе виждал очите му да святкат така.

— Детонаторът — протегна ръка той.

— Скрих го преди да се спусна тук долу.

— Тогава няма да имаш нищо против да те претърся — и Сет пристъпи към него.

Ледената висулка се дръпна назад.

— Дай ми го и може да те оставя жив.

— Знам, че ще ме убиеш, но преди това ще ми покажеш как ще натиснеш копчето.

— Няколкото дни, които прекарахме заедно, бяха нещо като дългогодишен брак. Добре си ме опознал. Давай детонатора — приближи се още повече Сет.

— Ще трябва да си го вземеш сам — на свой ред се отдръпна Ледената висулка.

Сет поклати глава.

— Не позна. Ще те прострелям преди да се приближа, но този път в корема. Ще останеш жив, за да видиш как ще натисна бутона, но няма да имаш сили да се съпротивляваш — каза Сет и насочи пистолета.

Ледената висулка трескаво мислеше какво да каже, за да отвлече вниманието на противника си.

— Истината ли каза в колата?

Сет не отговори веднага.

— Питам те ти ли уби баща ми?

— Защо да те лъжа, след като истината е толкова приятна за мен? Разбира се, че да.

— Защо?

— Холоуей реши, че и ти трябва да участваш в издирването. Казах му, че нямам нужда от помощ, но той настоя. Само че твоят баща още не беше изчезнал. Имаше вероятност той да е следващият, но не можех да губя ценно време в чакане. Затова сам свърших тази работа — Сет се опита да изобрази нещо като усмивка на размазаните си устни. — Убих го в магазина ви в Австралия. Използвах заглушител. Застрелях баща ти и продавача, докато ти беше на среща с емисаря на Холоуей. Завих тялото на баща ти в мушама и го натоварих в багажника на колата си. Направих го посред бял ден пред очите на всички на плажа. Никой не ми обърна внимание. Дали изобщо някой на някого обръща внимание? Върнах се в магазина и го подпалих. Качих се на колата и избягах най-спокойно. Все едно, че се разтворих във въздуха.

— Какво направи с тялото? — на Ледената висулка му се повръщаше от чутото.

— Наех лодка. Влязох по-навътре. Хвърлих го на акулите да си направят банкет.

Ледената висулка болезнено изхриптя.

— Тялото трябваше да изчезне — продължи Сет. — Все едно, че е дело на „Нощта и мъглата“. Само така можеше да се присъединиш към нас в търсенето на останалите.

— А пратеникът на Холоуей? Той къде изчезна?

— Изчаках го в хотела. Представих му се. Излязохме заедно да се поразходим с колата ми. Застрелях и него. Хвърлих го за храна на акулите, както и баща ти. Исках да изглежда така, сякаш Холоуей е виновен за изчезването и на двамата. За да те накарам да потърсиш Холоуей.

— А когато го направих, се оставих като глупак да ме убедите, че нямате нищо общо с изчезването на баща ми. И започнах да ви помагам.

— Трябва да си призная, че наистина имаше някаква полза от теб, когато заловихме Медичи. Но всъщност Холоуей грешеше — нямах никаква нужда от помощта ти. Никога не бихме могли да се разбираме. Баща ти бе откраднал жената, която бе обичал моят баща. Твоята майка би могла да бъде и моя. А теб можеше изобщо да те няма. Ако баща ми все още е жив, страшно ще се зарадва, когато научи, че съм убил не само неговия враг, но и сина му. Каква ирония на съдбата, нали? Скарахме се за една жена, също както и бащите ни. Дай ми детонатора. Обещавам ти, че няма да те оставя да се мъчиш много, след като видиш как ще натисна бутона.

Загубата на кръв замъгляваше съзнанието му. Чувстваше, че му се доспива. „Съсредоточи се. Недей да оставяш този мръсник да тържествува.“

— Даваш ли ми дума? Че ще ме убиеш без да ме измъчваш?

— Имаш я.

Ледената висулка бръкна в джоба с дясната си ръка, която почти не можеше да контролира, и извади детонатора.

— Остави го на пода. Избутай го към мен — нареди му Сет.

— Нямам сили.

— Не ти вярвам.

Напълно отчаян, Ледената висулка изпълни заповедта. Детонаторът изтропа по каменния под.

— Отлично — каза Сет и се наведе да го вдигне. Свали поглед от Ледената висулка само за секунда.

Тази секунда бе единственият шанс за него. Той мигновено запрати с всичка сила ножа, който стискаше в лявата ръка зад гърба си.

Сет вдигна глава. Свирепо го погледна и се прицели. Но закъсня. Ножът се заби в гърлото му, острието разкъса адамовата ябълка. Върхът достигна чак до вратните прешлени, като се чу странно пристъргване. Само дръжката остана да стърчи от гръкляна.