— Ти си велик с ума си — казала му тя — и имаш вкус. Но каквото аз имам в дома си, ти го нямаш в твоя. Аз имам най-хубавите и най-скъпи мебели, съдове и произведения на изкуството, а ти се задоволяваш с една второстепенна покъщнина. И това навярно се дължи на обстоятелството, че доста години си съжителствувал с една робиня (Акте).
От деня, в който Попея влязла в двореца, животът в него се променил. Богатство, разточителство и невиждан разкош. Опитал веднъж сладостта на разточителството, Нерон не можел повече да се въздържа.
А за Октавия, законната съпруга на Нерон, не държал сметка нито императорът, нито любовницата му. Ала майка му, страшната Агрипина, се разтревожила. Така че Попея скоро поставила Нерон пред дилемата:
— Или мен, или Октавия! Или мен, или майка ти!… Ти си едно учениче, което още се държи за полата на майка си! Защо отлагаш брака ни? Нима не съм хубава? Нима не съм от по-аристократичен род от твоя? Нима се съмняваш, че ще ти родя момче? Не! Не това е причината! Боиш се, когато стана императрица, да не би да разкрия пред Сената всички злодеяния на майка ти! Майка ти не може да понася една жена, която те обича! Защото така ти би станал много силен и непобедим. Предпочита Октавия, която те ненавижда и ти копае гроба, за да може да управлява вместо тебе, тази твоя страшна майка!
Ако не изгониш майка си и не се ожениш за мен, ще се махна от двореца, защото тук животът ми е в опасност. А ти добре знаеш по какъв начин майка ти се отървава от нежеланите личности!
Нерон се посъветвал със Сенека и Бур. И двамата се съгласили, че Попея има право.
И докато Попея се преструвала, че тъгува за съпруга си, за да засяга любовника си, Нерон се подчинил съвсем на волята й и вършел всичко, което тази фатална жена пожелавала. Накарала го да изгони старата си платонична любовница Акте; да изпъди и майка си, и жена си, а по-късно и да ги убие; и най-сетне да се ожени за нея.
И оттогава дворецът се превърнал в най-големия център на изкуствата в света. И в този център царувала чародейката Попея — и съсипвала мъжа си.
Но, както навярно читателите си спомнят, необузданият Нерон веднъж я ритнал в корема, когато била вече бременна. И от този ритник овдовели двама мъже, двама императори — Нерон и Отон!
Женственият Отон, любимият приятел на Нерон в най-разпасаните му оргии, първи предал приятеля си и признал Галба за император Защо? Твърде лесно разбираемо. Но и сам Светоний ни го казва — за да си отмъсти, задето Нерон му отнел Попея.
Отбелязахме вече, че Отон бил управител на Лузитания. Той последвал с легионите си Галба в похода му към Рим. Ала скоро открил, че нито народът, нито войската искали Галба. Защото знаели, че е невъзможен скъперник, и при това стар и зъл. И тогава хитрецът Отон решил да използува положението. Да създаде настроение в своя полза.
И почнал да пръска наляво и надясно пари и да подкупва съвести. Всеки път, когато поканвал Галба да гостува в дома му, раздавал на телохранителите на „приятеля“ си златни монети. За да си създаде тъкмо обратната слава на тази, с която се ползувал Галба — славата на човек щедър и с широка ръка. Веднъж, когато един войник го поканил за арбитър по едно дело със свой съсед за синора между имотите им, Отон купил имота на този съсед и го подарил на войника!
— Този е за император! — казвали войниците и народът.
А при това, по същото време Отон бил потънал в дългове до шия. Плутарх ни съобщава, че дължал 50 милиона сестерции. И тъкмо затова се стремял да стане император. За да се измъкне от калта. За да тури ръка на държавното съкровище. „Единственото му спасение — казва Светоний — бил тронът.“
Последния път взел в заем един милион сестерции от един слуга на Галба. И веднага го раздал на преторианците. Отначало само пет преторианци приели да го подкрепят. Но тези петима намерили още десет. На всеки от тях Отон дал по 10 000 сестерции „аванс“ и обещал по още 50 000 на онези, които му помогнат да убие Галба.
Първоначално Отон нямал намерение да прибегне до такива крайни средства. Защото старият Галба му бил обещал да го осинови и впоследствие да го направи свой наследник. Ала Галба не удържал на думата си и осиновил друг човек — Пизон. И тогава мъжът на Попея, с изкуствените коси, кривите крака и скъпите парфюми, решил да пусне в действие най-сигурното за всички времена средство за успех — убийството!
Но друг го изпреварил — Вителий, командир на армията в Южна Германия. Тогава Отон вдигнал бунт сред преторианците в Рим. И изпекъл работата си по-добре от Вителий. Защото преторианците убили Галба и Сенатът признал Отон за император.
Читать дальше