Костас Варналис - Диктаторите

Всичките му предци били чревоугодници и дегенерати. Баща му бил голям дворцов блюдолизец. Той първи внушил на Калигула идеята, че е божество, и когато се явявал пред страшния си господар, просвал се по очи и така го поздравявал. По-късно, когато император станал Клавдий, той се обърнал към Месалина и й поискал най-голямата милост, която един смъртен би могъл да поиска от една богиня — да му даде една своя обувка!

Тази обувка той носел винаги със себе си под плаща си, и час по час я вадел и я… целувал!

А синът му, Авлус, бъдещият император, прекарал младините си на остров Капри като любовник на Калигула. И благодарение на сина, и бащата заемал големи държавни постове.

С Калигула карал колесници; с Клавдий играел комар, а с Нерон — пеел. И така, лижейки трона на трима императори, успял да стане главен жрец, консул, проконсул на Африка, едил. Като едил ограбил даровете и съкровищата на храмовете и заменил златото и среброто с бронз и калай!

Израждането на Вителий личи и от децата, които е имал. От първата си жена, Петрония, имал син с едно око! От втората си жена, Галерия, имал още един син, този път глухоням! Първата му жена, Петрония, била много богата. Когато умряла, оставила цялото си огромно състояние на едноокия си син. Ала Вителий не бил толкова… кьорав! Отварял си очите на четири! И затова отровил сина си. И когато хората почнали да го обвиняват в убийството на сина му, Вителий се оправдал по следния начин:

— Синът ми искаше да ме убие. И понеже открих това, той се самоуби — глътна отрова!

Би ли посмял някой да разобличи любимеца на трима императори!

Но не му стигало да бъде любимец на трима императори! Станал и на четвърти! И на Галба! Дето има една дума — бил голям шмекер! Галба го изпратил управител на Долна Германия, със столица Кьолн, тъй като го считал за безопасен. Ако го е смятал за опасен, щял е да го направи управител на… другия свят! Мислел го е за безопасен, защото бил… чревоугодник!

— Най-безопасните хора — казвал старата циция Галба — са чревоугодниците!

И тъй, пратил Вителий в Германия, където най-после тази раболепна ламя можела да се насити на свини и женища!

Ала кредиторите му го сграбчили за пеша и не го пускали да замине.

— Първо ще платиш!

По същия начин, ако си спомняте, кредиторите пипнали Юлий Цезар, когато бил назначен за управител на Галия, и не го пуснали да се измъкне. И тогава се явил страшният и свръхбогат Крас и уредил въпроса. Ала Вителий не бил толкова честолюбив, та да плати като Цезар. Направил нещо по-добро, съвсем в духа на епохата си. Почнал да подава жалби срещу кредиторите си. Най-напред обвинил един от заемодавците си, освободен роб, че го бил ритнал.

— Ритнал любимеца на четирима императори! Управителя на Германия! Устата на… Истината!

Съдът осъдил невинния освободен роб на глоба от петдесет хиляди сестерции! Останалите кредитори, когато видели какво си изпатил техният събрат, изплашили се от… правосъдието и дигнали ръце от Вителий. Предпочели да загубят парите си, отколкото да платят и други отгоре!

Когато пристигнал в Германия, Вителий скоро открил, че германските легиони са недоволни от Галба. Защото стиснатият император отказал да заплати възнаграждението, което офицерите обещали на войската, в случай че помогне на Галба да заеме трона. Но щом веднъж го заел, Галба не удържал на думата си. И затова легионите били готови да се разбунтуват при първия удобен случай.

Вителий решил да използува това положение. Още повече че войската в Германия приела с възторг новия управител. Защото бил известен и като чревоугодник, и като човек с широки пръсти. „И защото бил млад и приветлив човек“ — казва ни Светоний.

Вителий, който схванал настроението на войската, започнал една добре обмислена демагогия. Щом срещал някой войник на пътя, прегръщал го и го целувал, както в наше време правят кандидатите за депутати! По кръчмите черпел постоянните им посетители, а по ханищата и станциите поздравявал и потупвал по рамото и пътници, и коняри.

И всичко това вършел още в самото начало, на път за Кьолн. А когато стигнал в седалището си, веднага обявил амнистия за всички углавни престъпници и не отказал нищо на войниците си, които му искали ту това, ту онова.

Така че и войска, и народ били във възторг от новия си господар. Същото, разбира се, някога казвали и за предишния, за Галба!

— Този е човек на място! Този ни обича! Той е за император!…

И тъй само след месец време войниците му го вдигнали една нощ от леглото — а той уж си нямал хабер от тая работа! Качили го на щитовете си и го провъзгласили за император на Рим!