Костас Варналис - Диктаторите

Отон се опитал да се споразумее с Вителий. Писал му, че ако се откаже от трона, той, Отон, щял да му даде половината империя — като че ли страните били техни чифлици, а народите — техни роби!

Ала Вителий не се съгласил. Или всичко, или нищо! И изпратил свои хора в Рим да убият Отон. Но същото направил и Отон. Изпратил свои хора в Германия да убият Вителий.

Но заедно с убийците Вителий изпратил и войската си срещу Рим. Тогава Отон се видял принуден да набере набързо войска, главно от гладиатори, и с нея тръгнал срещу „бунтовниците“.

Женственият император, създаденият само за разкош, за червила и мазила, за гуляи и жени и други изтънчени удоволствия, се видял, както казахме, принуден да излезе на бой и да се бори на живот и на смърт!

Но както понякога се случва с такива характери, Отон от една крайност преминал в друга. От крайна инертност — в крайна активност! Искал час по-скоро да ликвидира враговете си, въпреки съветите на военачалниците си, които му казвали да прояви търпение, докато пристигнат легионите от Мизия, които вече били на път. Заедно с управителя на Мизия, към Отон се присъединили и управителите на Египет, Юдея, Африка и Илирия. Ако е имал повече търпение, Отон в скоро време щял да стане всесилен и непобедим. Ала не искал да чака. Отлагането го дразнело. Искал колкото се може по-скоро да… се успокои.

Отначало победил германските легиони при Плаценция и Кремона. Тези две победи му вдъхнали смелост. И дал заповед най-важната, решителната битка да се даде при Витриак, малко селце до Кремона, а самият той, уверен в победата си, се завърнал в Рим.

В сражението при Витриак войската на „изнежения и развратен“ Отон била победена от войската на „чревоугодника и пияницата“ Вителий. Така характеризира двамата съперници самият Плутарх.

Въпреки поражението на Отон положението му не било безнадеждно. Останала му достатъчно войска, за да се противопостави на Вителий. Освен това пристигнала вече и войската от Мизия, която му идела на помощ. Но Отон загубил цялата си смелост и активност. Изпаднал отново в старата си инертност и нерешителност. Преждевременно се отчаял. Счел, че оттук нататък борбата ще бъде напразна, и решил да сложи край на живота си, за да прекрати междуособната война.

Изгорил всичките си книжа и раздал колкото пари имал на верните си хора, избрал два ножа, поставил ги под възглавницата си, легнал си и цяла нощ спал дълбок сън. На разсъмване измъкнал един от ножовете изпод възглавницата и го забил в сърцето си. Изхъркал веднъж и издъхнал. Бил едва 37-годишен. И царувал само три месеца.

Всички го оплакали. Защото през тези три месеца на своето царуване извършил това, което народът желаел. Убил зловещия Тигелин, когото Галба отказал да убие. Върнал на собствениците конфискуваните им от Галба имущества и най-сетне приел името Нерон, с което именно го приветствувал народът, когато го провъзгласил за император.

Авлус Вителий прославил трона на световната империя не с меча си или с ума си, а с корема си. Той е един от най-големите чревоугодници в историята! Господарят на света бил роб на корема си! Също като Клавдий. Но едновременно с това Вителий е един от най-отвратителните и кръвожадни тирани в света. В това отношение може би не надминава Тиберий, Калигула и Нерон, но в никакъв случай не пада по-долу от тях.

За щастие на поданиците си Вителий царувал само няколко месеца. Ако царувал колкото Август — около четиридесет години! — сигурно е щял да избие половината от поданиците си, богатите и аристократите, а останалата половина пък щяла да измре от глад, защото трупал само за себе си всичките пари и храни.

Вителий е тип на най-завършен представител на императорския Рим — чревоугодник, пияница, любител на спането, женкар, извратен, користолюбив, прахосник, клеветник, отмъстителен и жесток. Носел в себе си цялата кал на своето време. Тази кал била идеалът на онази епоха. И като си помисли човек, че в латинския език е нямало нито една дума, за да изрази понятието „идеал“! Когато в своите философски изследвания Цицерон е искал да употреби този термин, пишел го на гръцки — идеа.

Съществуват две версии за произхода на Вителий. Според едната той бил аристократ, потомък на Фавн, цар на аборигените, тоест на туземците, най-старите жители на Лациум, и на богиня Вителия. И този, значи, бог! А според другата версия бил потомък на някакъв освободен роб или ботушар и на дъщерята на един хлебар. Във всеки случай по времето на Август родът му принадлежал към класата на конниците.