Костас Варналис - Диктаторите

Но нека започнем неговата история от жена му. Жена му е по-историческа личност от него! Попея Сабина била една година по-голяма от Отон и цели осем години по-голяма от Нерон. Майка й била прочута красавица на времето, а развратът й бил още по-прочут от красотата й. Дълго време била неразделна приятелка на страшната Месалина, жената на Клавдий. Била й другар в оргиите и в безсрамията. Но в края на краищата императрицата почнала да завижда на приятелката си. И съобразно порядките на епохата, отървала се бързо от нея — заповядала й да се самоубие. Дъщеря й, Попея, наследила от майка си и красотата, и безнравствеността й. Била ослепително красива, а добродетелността й — твърде уязвима. Още като съвсем млада се омъжила — това е бил вторият й брак! — за най-близкия приятел на Нерон — Отон.

Попея била силно руса. Косите й блестели като кехлибар. Цветът на косите й бил естествен — това именно съставлявало тяхната красота. Всички тъмнокоси по онова време боядисвали косите си руси. Кожата й била толкова нежна и бяла, че хората разправяли, че любовницата на императора се къпе всяка сутрин в магарешко мляко, което се издоявало от 500 магарици! Тялото й било стройно, гъвкаво и тънко като на девойка. И затова по-късно Нерон нарекъл любовника си Спор — Попея, защото му напомнял на жена му, която пък приличала на… момче!

Попея знаела, че е много красива и че красотата й е фатална и никой не може да й устои. И я разхищавала до крайност. Често казвала:

— Трябва да сваря да поживея. И да сваря да умра, преди лицето ми да повехне!

Ала Попея имала нещо по-голямо от младостта, красотата и дързостта си в любовта, една по-важна сила — своя ум и воля. Имала повече дух от всички мъже от нейната среда и същевременно и по-властна воля. И повече вкус. Давала тон на женската мода в Рим, освен това била много културна — имала големи познания в областта на литературата и изкуствата, при все че била леконравна и цинична.

Компанията й била много приятна, преливаща от блестящо остроумие и създавала атмосфера, изпълнена с копнежи. Компанията й очаровала „човека на изкуството“ — императора Нерон.

Когато се запознал с нея, Нерон бил още наивен и неопитен в много отношения. А Попея, напротив, била много веща, много обиграна и умела в любовта. Младият император, почти юноша още, попаднал в мрежата на тази вълшебница като муха в паяжина. В нейните обятия за първи път познал голямата, истинската любов — страстта! Никога дотогава не бил изживявал такова нещо дори не би могъл да си го представи!

Така че било съвсем естествено да се отдаде „телом и духом“ на тази жена. Когато Нерон паднал в краката на Попея, пленен от красотата, вещината и опита й, тя го уверила, че няма по-красив мъж от него в цялата империя.

— Ти си най-съвършеният „неподражаем“!

Попея му изиграла обичайния номер на всички хитри жени. Не искала, избягвала по всякакъв начин да му се отдаде, за да го разпали още повече, та да изгуби съвсем ума си по нея. И когато най-сетне младият, силен и необуздан император я обладал, тя се разплакала… задето прегрешила!

— Горко ми! Не можах да устоя на… сърцето си!

И после пак отказвала да извърши същото прегрешение! За да го разпали и го подчини до такава степен, че да се ожени за нея.

И понеже Нерон притежавал присъщата на възрастта му откровеност и смелостта да бъде откровен, признал на приятеля си Отон, че е влюбен в жена му. И го помолил занапред да счита Попея за съпруга на императора във всяко отношение, освен по титла — и, както ни съобщава Тацит, забранил му да има каквито и да е сношения с нея.

Отон се бил наситил на жена си. Обаче й се възхищавал и я обичал, но не вече чувствено, а естетически. Възхищавал се на красотата, на културата и на ума й. Освен това стремял се да направи политическа кариера, използувайки приятелството на императора. Какво да прави! Предпочел да отстъпи една толкова ослепително красива жена, отколкото да загуби приятелството на един толкова щедър император! И когато веднъж Нерон го помолил да остави Попея да спи една-две нощи в двореца, Отон отвърнал с известна горчивина, че най-добре за него би било да се махне далеч от Рим. И тогава Нерон го назначил управител на Лузитания (Португалия). Отон приел със задоволство този пост и напуснал без съжаление Рим. А в това време из аристократичните салони се разпространявали разни подигравателни двустишия по негов адрес.

Още след първата нощ, която прекарала в двореца, Попея започнала дрязгите. Искала веднъж завинаги да стъпи на врата на императора.