Костас Варналис - Диктаторите

Галба не само не раздал на войската обещаните пари, но и уволнил много преторианци и принудил всички, които били взели пари от Нерон, да ги върнат обратно!

И тогава се случило това, което трябвало неизбежно да се случи. Войската била научена на по-друго. Научена била да й се плаща, за да сваля императори от трона, и пак да й се плаща, за да качва други. А сега Галба искал да промени този порядък. „Спечелих трона, казвал, с меча си! Няма никакво основание да платя.“ И на туй отгоре искал, както споменахме, на него да му се плати. И така войската направила това, което правят всички наемници. Разбунтувала се.

Войската имала оръжието. Войската била, значи, реалната сила на империята. Следователно войската била опората на трона. А със стиснатостта си Галба загубил силата и опората си.

И една сутрин римските преторианци смъкнали Галба от трона и поставили на него друг император, Отон, доверения приятел на Нерон и бивш съпруг на Попея Сабина. Още преди това обаче легионите в Германия се разбунтували.

Вместо да излезе и удари бунтовниците, Галба се укрепил в двореца си. Но благодарение на глупостта му въстаниците успели да го измъкнат от дупката му.

Това станало така. Дошли в двореца няколко преториански офицери и съобщили на Галба, че повечето от враговете му са претърпели поражение и са били наказани. А останалите идат, за да му изразят предаността си.

Старият бърборко добил кураж. Излязъл от двореца да посрещне верните си победоносни войски. Някакъв войник, подучен от началниците си, се явил пред Галба и му казал, като посочил окървавения си меч:

— Ей с този меч тук убих Отон!

— Кой ти нареди това? — запитал лековерният старик.

И се отправил право към главния площад. Там го чакали няколко конници. Щом го видели, че се приближава, спуснали се върху него, обкръжили го и го съсекли с мечовете си.

— Така ти се пада, дърта циция такава!

Никой от тези, които се намирали в този момент на площада, не се притекъл на помощ на императора си. Никой също така не отишъл да вдигне трупа му. Оставили го да лежи сред локва кръв. Някакъв войник, дошъл на пазара за покупки, видял мъртвия Галба, приближил се до него, отсякъл главата му с меча си и я взел. Келепир!

Но, както навярно читателят си спомня, Галба бил плешив. Така че войникът не можел да носи главата за косата. И тогава пъхнал пръстите си в широко отворената уста на главата и я понесъл по този начин.

Защо?

Защото била келепир! Изпратил я на Отон, за да получи възнаграждение.

Отон се зарадвал на зловещата плячка и я предал на войската си. Войниците набучили главата на едно копие и почнали да я разнасят из целия лагер, та да я видят всички, да се повдигне духът им и да разберат, че войната за трона е свършила. И викали подигравателно към главата:

— Хайде сега, прекрасни ми Галба, порадвай се на… живота!

Един освободен роб, чийто баща бил убит от Галба, поискал да купи главата.

— Колко?

— Десет жълтици!

— Вземи я!

Дал десет жълтици и взел главата. Какво щял да я прави? Взел я и отишъл, та я турил на същото място, където Галба обезглавил баща му. Главата останала там много дни, докато накрая се скапала. Тогава я заровили в градината на една малка къща, собственост на бившия император.

Така глупаво и безславно загинал Галба, който не съумял да се задържи на трона на световната империя, завоюван от него с цената на толкова кръв. А притежавал всички необходими качества за този висок пост. Бил, както вече казахме, сладострастник, чревоугодник, алчен, жесток, извратен и страхлив! Но не бил нито млад, нито щедър! Не давал нищо на народа и войската, трупал всичко за себе си — а при това, много преди да стане император, бил най-богатият човек в света!

Царувал едва седем месеца!

Отон, който наследил Галба, е повече познат като съпруг на Попея Сабина, отколкото като римски император. Впрочем на главата си по-дълго време е носил короната на измамен съпруг, отколкото короната на император. Защото първата си роля (на измамен съпруг) я е играл в продължение на цели четири години, докато втората (на император) — само три месеца. И въпреки това този парфюмиран аристократ, прекарал най-развратен живот като другар на Нерон в оргиите му, този човек, който не отказал да отстъпи дори собствената си съпруга на господаря си, умрял по-геройски и по-храбро от Нерон.

Марк Салвий Отон е роден в 32 и е умрял през 69 година — едва 37-годишен! Бил е със седем години по-голям от приятеля си Нерон. Светоний ни дава следния портрет на Отон: „Неговият ръст и общо взето външността му не съответствували на смелостта му. Бил нисък и с криви крака. Но се грижел за себе си като жена. Обезкосмявал редовно цялото си тяло и носел перука, но я сресвал така изкусно, че изглеждала като естествена коса. Бръснел се всеки ден, като си теглел по няколко «контри» и търкал кожата си с мокри трохи от хляб — вършел това още от най-ранните си юношески години! — защото смятал, че по този начин космите не растели…“