Костас Варналис - Диктаторите

В този миг в скривалището нахълтали войници начело с един офицер. Когато видял ужасното зрелище — търкалящия се в локва кръв Нерон, — офицерът изтичал и се опитал да затъкне с плаща си раната и да спре кръвта. Искал да го спаси от този вид смърт.

— Много късно! — прошепнал императорът.

И веднага след това загубил съзнание.

Било 9 юни. По някакво дяволско съвпадение на 9 юни се била самоубила по заповед на Нерон и жена му Октавия.

Когато издъхнал, очите му останали широко отворени и сякаш се втренчвали във всеки, който го поглеждал. Изразът им предизвиквал ужас. Последното му желание било враговете му да не му отрежат главата, за да се „поругаят“ с нея. Ала станало тъкмо обратното. Не само че не се „поругали“ с трупа му, но напротив, устроили му величествено погребение.

Така завършил живота си този трагически актьор, този всесилен и популярен монарх, в разцвета на живота си, на върха на физическите и душевните си сили.

И право казано, Нерон бил по-добър от всичките си предшественици, изключая, разбира се, Август. Бил много образован, питаел истинска любов към литературата и изкуствата, бил великолепен дипломат и когато искал, проявявал ненадминато царско достойнство и вдъхвал голямо уважение. Но станал първи римски гражданин в една дълбоко загнила епоха. Следователно не би могъл да постигне това, ако би бил по-друг, нито пък да се задържи на трона сред такова престъпно обкръжение, ако сам той не вършел престъпления, за да се защити.

Когато вестта за самоубийството на Нерон стигнала в Рим, тълпата почнала да танцува от радост, казва ни Светоний. Но Тацит не е съгласен с това. Само консервативната аристокрация се зарадвала. Народът съжалявал за него, защото го обичал — ала немалко „клиенти“ 4 4 Cliens — плебей, който се поставял под покровителството на някой патриций. на старите аристократи проявили шумно радостта и задоволството си.

Но и в този случай станало това, което обикновено става в критичните моменти на историята. Офицерите на преторианците излъгали войниците си. Казали им, че Нерон избягал в Египет и следователно трябвало да приемат за император Галба. Но после, когато узнали, че Нерон не бил избягал, преторианците се възмутили и заявили:

— Ние никога нямаше да изоставим нашия покровител, ако не ни бяхте измамили, че той ни е изоставил!

И понеже народът смятал, че Сенатът и царедворците са извършили предателство спрямо Нерон, избухнали безредици и мнозина от тях били убити с камъни и тояги.

Въобще смъртта на Нерон предизвикала кървави смутове. Цялата общественост — това признал открито пред Сената един от видните „отци“ — искала просто Нерон да възкръсне, та в империята отново да настъпи спокойствие.

Две предани дойки на Нерон, Еклога и Александра, получили разрешение да отидат да се погрижат за трупа на любимото си „дете“. Заедно с тях отишла и старата му любовница, гъркинята Акте, която, изглежда, била вече приела християнството. Тези три жени измили тялото му и го оплакали заедно с женствения и неутешим Спор…

Погребението се извършило вечерта. Вероятно трупът на Нерон е бил изгорен в имението на Фаон, а урната с праха му била поставена в семейната гробница на Ахенобарбовците, горе на Пинцийския хълм.

Любопитното е, че една християнка, меланхоличната Акте, се погрижила за тялото на онзи, когото християните оприличили с Антихриста от апокалипсиса.

Още в деня на погребението един бивш фехтувач, фаворит на Нерон, а сега негов предател, заминал бързо за Галия, за да отнесе на Галба вестта, че Нерон се е самоубил.

Но още преди този предател да стигне в Галия, друг предател, началникът на преторианците, Нимфид, се опитал да се провъзгласи за император, като твърдял, че е незаконороден син на Клавдий. Майка му, която на младини била голяма красавица, била за известно време любовница на стария Клавдий, както впрочем и на повечето царедворци. Тази отзивчива жена с радост дарявала своите прелести на всеки, който ги пожелавал, а нямало човек, който да не копнеел за нея. Това, което вършела майката на Нимфид, вършели всички римски госпожи и госпожици от онова време.

Ала Нимфид, баща на когото биха могли да бъдат хиляди римляни, приличал удивително на Клавдий. И тъкмо тази прилика той се опитал да използува. Но хората го мразели и се отвращавали от него. Ала пияните преторианци били готови да го провъзгласят за император, защото им обещал голямо възнаграждение. Но един друг техен офицер, Антоний Онорат, държал реч пред войниците и разкрил предателството на Нимфид. И тогава преторианците, вместо да го качат на трона, го хвърлили в ада — сиреч убили го.