Костас Варналис - Диктаторите

Когато Нерон се завърнал от Гърция в Рим, мъкнейки със себе си 1808 венеца, спечелени при различни негови „победи“, народът и Сенатът приветствували „майстора“ с възгласите:

— Да живее олимпийският, питийският, немейският и истмийският победител! Да живее Нерон — бог Аполон! Да живее нашият единствен национален герой от сътворението на света и от основаването на Рим насам!

Но тези приветствени викове на един раболепен Сенат и на една безделна тълпа не можели да имат трайно бъдеще.

Нерон се завърнал от Гърция през февруари 68 година. В началото на март въстанал Юлий Виндекс, управител на Лионска Галия. По същото време въстанал и управителят на Лузитания (Португалия) — Отон. И двамата провъзгласили за император стария Луций Сулпиций Галба, управител на Тараконска Иберия — централна Испания.

Управителят на Африка, Клавдий Мацер, се споразумял с двамата бунтовници и преустановил изпращането на жито в Рим. И когато нямало вече „хляб“, римската тълпа забравила всичко и се надигнала срещу Нерон.

И накрая станало най-ужасното и най-определящото от всичко — началникът на преторианците, сиреч на императорската гвардия, признал за император Галба. И тогава на Нерон не му оставало нищо друго освен да бяга, за да се спаси.

Светоний разправя, че когато получил първите известия за въстанията в Галия и Испания, Нерон бил обзет от такава ярост и желание за отмъщение, че решил — това му било в нрава! — да извърши страшни злодеяния. Искал да повика в Рим всички управители на провинции и всички военачалници, за да ги изколи! Искал да изколи всички гали, които се намирали в Рим, за да ги накаже затова, че сънародниците им въстанали. После поискал да разреши на легионите, които се намирали в провинциите, да ограбят, да опожарят и да опустошат всичко. След това поискал да отрови целия Сенат, да подпали отново Рим и докато градът гори, да пусне всички диви зверове от амфитеатъра, та по този начин да попречи на хората да се спасят от пламъците.

Но после, след като първият пристъп на ярост преминал, решил да предприеме поход срещу въстаниците. И почнал да се готви за това. Но как се готвел? Така както и за „похода“ си в Гърция, когато победил във всички състезания като певец, борец, водач на колесница. Най-напред събрал много… музикални инструменти! След това взел всичките си наложници, отрязал им косите, въоръжил ги със секири и щитове и ги направил… амазонки!

Но събитията се развивали по-бързо от налудничавите планове на императора. И колкото повече въстаниците наближавали и числото на разбунтувалите се военачалници нараствало, толкова повече Нерон се обърквал.

Първоначално естествено погледнал твърде несериозно на нещата. Не обръщал голямо внимание на лошите известия. Не вземал решителни мерки да потуши още в зародиш въстанието. Продължавал да свири на китара и да пее.

Ала когато царедворците му предали предпазливо, че бунтовникът Виндекс го нарекъл „жалък певец“, Нерон се засегнал много. И запитал сърдито околните:

— Познавате ли някой по-добър певец от мен?

— Няма такъв! — отвърнали всички.

Писал на Сената да вземе необходимите мерки, за да се посрещнат събитията. И се оправдал пред „отците“, че не отивал лично при тях да разисква по този въпрос, защото бил… пресипнал.

Най-страшната и най-потресаващата за него вест бил бунтът на най-близкия му приятел, управителя на Португалия, Отон, същия комуто Нерон отнел жената, Попея.

И накрая, военачалникът Рубрий Гал, когото Нерон изпратил срещу бунтовниците, преминал на тяхна страна!

— Отиде, загубен съм! — извикал коронованият актьор, като се ударил по челото.

Ала гладът, от който страдал народът, представлявал най-голямата опасност за императора. Хората почнали да пишат разни оскърбителни смешки по стените. Закачили на една негова статуя един чувал с надпис: „Ето какво ти трябва на теб!“

С други думи, да те напъхаме в един чувал и да те хвърлим в Тибър — това било наказанието, което се налагало на майцеубийците.

В същото време един друг Неронов военачалник, който успял да победи войската на Виндекс, Виргиний Руф, преминал с победоносните си войски на страната на бунтовниците.

Когато прочел писмото, с което му известявали това, Нерон го накъсал на парченца, ритнал и прекатурил масата и счупил две скъпоценни вази. След това изтичал да вземе един талисман от змийска кожа, подарен от майка му, но не го намерил. Тогава взел една златна кутийка с отрова и наредил да го закарат в една от вилите му, по пътя за Остия, за да се укрие там. Същевременно дал заповед в Остия да приготвят кораб, с който да избяга в Египет.