Костас Варналис - Диктаторите

Убил Сула, мъж на Антония, дъщеря на Клавдий от първия му брак. Убил Рубилий Плавт, друг свой роднина, който се намирал в Мала Азия и който, според донесението на новия началник на преторианците Тигелиний, се мъчел да разбунтува малоазийските легиони. Той бил внук на император Тиберий и представлявал опасност само защото имал известни права върху трона.

А един ден убил и любимата си Попея, която била бременна, с един ритник в корема. Убил я в момент на нервна криза. След това много съжалявал и искрено оплакал жена си и особено нероденото дете — но било късно.

След убийството на Попея Нерон се оженил за трети път, за Статилия Месалина, която била омъжена и за да може да се ожени за нея, извършил най-простото нещо — убил мъжа й.

После убил Антония, сестра на Октавия, защото не искала да се подчини на желанията му. След като убил Попея, Нерон убил и сина й от първия й брак, Руфиний Криспин, а така също и млечния му брат Туск и други.

Било с отрова, било с нож, изтребил всичките си роднини. Най-простият му начин да се отървава от роднините и враговете си бил следният — в дома на набелязаната жертва изпращал отряд преторианци заедно с един лекар. Преторианците предавали на обречения заповедта на императора да се самоубие. А лекарят отивал за в случай, че жертвата отказвала да пие отрова или да си направи харакири. Тогава лекарят се заемал да пререже артериите й.

По този начин Нерон избил цял куп сенатори и всичките си стари благодетели и съветници, благодарение на чиято помощ успял да стане император и да се закрепи на трона.

Убил и учителя си Сенека, голям философ, хилозоист и стоик… лихвар! Разправят, че убил и другия си учител, от когото се учел на военно изкуство, Бур, началника на преторианците. Но Тацит не е съгласен с това твърдение. Убил и близкия си приятел, поета сатирик Петроний, когото в онова време наричали заради изтънчеността му и гръцката му култура — „арбитър на елегантността“. Избил също така и всички освободени роби на Клавдий, та в империята да не остане нито един влиятелен човек, който би могъл да му навреди!

Но така си мислел! Така си мислят всички тирани!

След като видяхме злодеянията на Нерон, време е да се запознаем и с безсрамията му.

Има една старогръцка поговорка, която казва: „Като умра аз, ако ще светът да изгори!“, или както се казва днес: „Като пукна аз, ако ще всичко да отиде по дяволите!“ Нерон преобърнал смисъла на тази поговорка: „Докато съм жив още, нека светът да изгори!“

И го сторил. Изгорил Рим през юли 64 година. Пожарът продължил шест дни и седем нощи. От четиринадесетте квартала на Рим десет изгорели. Все квартали, където живеело простолюдието — с тесни улички и дървени къщи. Светоний и Тацит твърдят, че пожарът бил подпален от самия император, за да изгради още по-красива столица. Те разправят, че мнозина от пострадалите видели с очите си как дворцови роби се промъквали със запалени борини и кълчища в бедняшките къщурки и ги подпалвали. Не е изключено обаче пожарът да е станал случайно. Защото пожарите в кварталите на простолюдието били най-обикновено нещо по онова време в Рим, както по-късно и в Цариград. И знаем, че имало хора, които се възползували от нещастието на народа — очаквали тези щастливи за тях случаи, за да изкупят парцелите на нищожни цени. Един такъв известен черноборсаджия бил Крас Богаташа. По този начин закупил за къшей хляб половината столица!

Все пак, дори и да не са прави древните историци, сиреч дори и да не е имал никаква вина за пожара, Нерон се показал не по-малко безсъвестен и безумен. Зрелището на столицата му, потънала сред безкрайното море от пламъци и дим, и писъците на жертвите така развълнували поетичната му душа, че императорът с лира в ръка се качил на сцената на дворцовия си театър и там коронованият самозван актьор почнал да пее и да оплаква опожаряването на столицата на света, като го сравнявал с опожаряването на Троя. Ако тази елегия е била предварително готова, а не импровизирана в момента, то тогава наистина той е бил подпалвачът!

Това му безсъвестно отношение предизвикало гняв и омраза към него сред народа. Нерон разбрал това. И за да отхвърли всякаква отговорност от себе си, взел, че я стоварил на гърба на други. По онова време в Рим имало хиляди християни. Много слухове се носели за тях. Хората, които не знаели за какво се касае, мислели, че християните се събирали в пусти местности и в катакомби и там се отдавали тайно на оргии и кръвосмешения, а също така, че колели малки деца и ги ядели!