Костас Варналис - Диктаторите

За да задоволи манията си да харчи, построил „Златния дворец“, с многобройни пристройки и просторни градини, така че императорската резиденция представлявала цял град. Отвътре стените били позлатени и украсени със скъпоценни камъни и седеф. „За да си представите разкоша на този дворец — казва Светоний, — достатъчно е само да ви кажа, че в преддверието имало една статуя на Нерон, висока 120 стъпки, и че галериите на двореца, с три реда колони, имали дължина една миля!“ И когато най-сетне завършили строежа на този дворец от „Хиляда и една нощ“, Нерон застанал пред него и казал като актьор, какъвто си бил:

— Сега и аз имам къща като… хората!

Разбира се, разноските плащал народът на Италия и на провинциите от трите континента. Цялата империя се прегърбила от данъци, за да може разглезеният император да живее и той като… човек! След като изпразнил държавното съкровище и собствената си каса, той пуснал в действие познатите средства на всички римски пълководци, диктатори и императори — жестоко облагане с данъци на народа и конфискация на имуществата на богатите. Избивал един след друг най-заможните граждани, за да обсебва всичко, каквото имали, като при най-незначителен повод ги обвинявал в „обида на величеството“, сиреч на свещената особа на императора. И накрая ограбил от храмовете всичките им дарове.

В тази му дейност най-добри негови сътрудници били доносниците и отровителките. Легендарната в ония времена отровителка Локуста била най-голямата „придворна доставчица“. Нерон й подарил къщи, обезпечил я за цял живот (освободил я от данъци) и й дал ученички да ги научи на изкуството си — та то да не изчезне, когато преподавателката умре!

Със съвестната помощ на Локуста Нерон отровил „брат“ си Британик (син на пастрока му Клавдий), за да предпази трона от евентуални претенции на малкия. И накрая поставил хора, които да убият собствената му майка, Агрипина. Но струва си да си направим труда да опишем, естествено колкото се може по-кратко, това майцеубийство.

Но защо решил да убие обичната си майка? Защото почнала да му дотяга с намесата си в правата му, със сръдните и натякванията си, че е неблагодарен, тъй като на нея дължал трона си, и със заканите си, че ще избие всички — учителите му, Сенека и Бурий, и дори и него самия! Майка му най-вече искала да го задържи да не се плъзга по наклона на безнравствеността. Нерон бил женен за дъщерята на пастрока си Клавдий и на Месалина, Октавия, която, макар и хлапачка на години — понеже императорът я пренебрегвал! — намерила начин сред хилядите мъже в двореца да не пренебрегва себе си, като истинска дъщеря на майка си. Междувременно Нерон го бил ударил съвсем през просото, без никакви задръжки и без никакво чувство за мъжко достойнство, както някога правел и основателят на династията Юлий Цезар. Дружел с артисти, хора на изкуството и с най-различни други личности. След като се наситил на всичко, Нерон пожелал да има някоя от весталките, сиреч една от жриците на богиня Веста, девойки, произхождащи от аристокрацията и дали обет да останат девствени цял живот — в противен случай ги наказвали със смърт, като ги заравяли живи. Нерон престъпил обичая, без обаче да последва наказание за жрицата.

След това изведнъж се влюбил силно в една млада и много красива робиня, гъркинята Акте. Първата му мисъл била да се разведе с Октавия и да се ожени за Акте. Мразел жена си, защото била дъщеря на Месалина, която искала да го убие, още когато бил дете. Мразел и се страхувал от Октавия. Все пак Сенека го възпрял да не извърши някаква прибързана безразсъдна постъпка и го посъветвал да даде Акте на приятеля си Еней Серенна, който да се представя като любовник на Акте и източник на всичките й скъпоценни украшения, имоти, вили и роби.

Но проницателната Агрипина не се измамила.

Тя не само се страхувала, че губела своята власт, че нейното влияние върху сина й бивало измествано от влиянието на една робиня, но и ревнувала! Защото Агрипина се мъчела с всички средства да държи в ръцете си своя син. И затова не се поколебала самата тя да го посвети в тайните на плътта. Умът на човека не може да обхване тази бездна на безнравствеността. И не бихме споменали този случай, ако задълженията на историка са по-различни от задълженията на моралиста. Ще опишем, значи, тази историческа подробност така, както е отбелязано от древните историци.

Тацит казва, че още когато Нерон бил малък, Агрипина го напивала с вино, след това го отнасяла в стаята си и го поставяла да легне до нея. И така, малко по малко се мъчела да стане негова любовница. Такива са били слуховете. Но Светоний привежда и доказателства.