Костас Варналис - Диктаторите

И така, както казахме вече, от Остия Нерон искал да избяга в Александрия. Ако тамошните му поданици не го признаели за законен фараон на страната им — римските императори от Август включително насам били и крале на Египет, — то поне щели да го признаят за певец.

— Оттук нататък ще живея там благодарение на изкуството си! — казвал той.

След като корабът в Остия бил готов, Нерон събрал офицерите от гвардията си, придружили го до вилата му, и ги запитал кой от тях иска да го последва. Всички мълчали. И тогава един от тях отвърнал с един стих на Вергилий:

— „Толкова ли е трудно да умре човек?“

Тогава Нерон изпратил един освободен роб в двореца си, в „Златния дом“, да му доведе… Спор. Виж ти работа! От всичките му приятели, ласкатели и облагодетелствувани този „безполов“ Спор, евнухът, хермафродитът, побързал да дойде във вилата, за да прави компания на „господаря“ си и да умре заедно с него! Единствен той не се отрекъл от него!

Нерон почнал да счита плана си за бягство в Египет за непрактичен. Новият император сигурно щял да обяви възнаграждение за главата му и тогава първият срещнат нехранимайко би могъл да го убие, за да получи парите. По едно време намислил да се представи пред римския народ и да заяви, че се отказва от трона и признава новия император Галба, стига Галба да му повери управлението на Египет.

Но и този план бил не по-малко безсмислен. Ако се явял пред народа без войска и без сила, нещастен и просител, то народът веднага би го убил.

Тогава взел друго, още по-безсмислено решение — да избяга при партите, при вековните врагове на Рим. Но същата нощ, щом заспал, гвардията му го изоставила. Отишла в Рим. Разгневен, Нерон пратил да обадят на Тигелин да дойде веднага във вилата му. Тигелин въобще не отговорил на Нерон.

Тогава всичкият му кураж се изпарил. Не знаел какво да прави. Превърнал се в човешка отрепка. Ако останел във вилата си, преторианците щели да дойдат и да го отведат. Взел със себе си двама-трима верни свои слуги и излязъл. Навън бушувала буря, леел се пороен дъжд. Обиколил много селски къщи и чукал на вратите им. Но никой не му отворил. Отчаял се и се върнал във вилата си. Цялата й прислуга вече била избягала. Вилата била пуста. Почнал да тича из всички помещения и етажи, за да намери някого и най-вече оръжейника Спикил, за да го накара да го убие. Но и той бил избягал. Нерон излязъл отново на полето и се затичал към Тибър, чиито води, придошли от дъжда, се носели с грохот. Искал да се хвърли в мътните талази и да се удави.

Но в този миг един предан нему освободен роб, на име Фаон, изтичал при императора и му попречил да направи тази постъпка на крайно отчаяние, която Нерон може би в последния момент нямало да извърши.

— Ела да те скрия в моята къща! — казал му той.

Домът на Фаон се намирал на четири километра северно от Рим. Нерон приел. Взел със себе си любимия си Спор и още един друг свой предан освободен роб, Епафродит, а така също и един слуга. Качили се на коне и потеглили загърнати в плащове. Нерон си вързал и кърпа на лицето, та никой да не го познае.

Трябвало да прекосят целия град, от единия до другия му край, за да отидат в къщата на Фаон. За щастие бурята продължавала, мълнии разсичали небето, всички се били затворили в къщите си. Така че свитата успяла да премине през целия град и да излезе отново на полето. Когато минавали край казармите на преторианците, в подножието на Палатинския хълм, чули крясъците и песните на пияните войници. Всички пиели и проглушавали света с радостните си викове. Пиели за здравето на новия си господар — Галба. И проклинали Нерон. И се заканвали!

— Смърт на тиранина!

На едно място бегълците срещнали един гражданин:

— Какво ново за Нерон? — запитали го те.

— Преследват го!

Неочаквано конят на Нерон се препънал в някакъв труп. Животното се подплашило и се изправило на задните си крака. Кърпата, с която императорът си бил закрил лицето, паднала. И тогава един стар войник го познал. Вдигнал високо фенера си до лицето на беглеца, изгледал го добре, сетне го поздравил.

Не изглеждало, че това произшествие може да има някакви последствия. И затова всички от свитата го забравили.

Препускайки в галоп, петимата мъже стигнали при Целийската врата, на северния край на града. Никаква стража не пазела вратата. Преминали светкавично през нея и излезли на полето. Стигнали в къщата на Фаон, слезли от конете и влезли вътре.

Фаон приготвил на Нерон такова скривалище, че никой, дори хората от стопанството му да не могат да открият присъствието му. В един вентилационен отвор в стената Фаон устроил последното жилище на императора — сламена постеля, парче хляб и кърчаг вода. Това било всичко.